Бара

First topic message reminder :

[Only admins are allowed to see this image]
И когато им е тъжно и когато им е весело хората отиват да пият. И делници и празници този бар е отворен до късно през нощта, а вратите са отворени за всички.

Гост

-мерси... - каза Кенед като си сложи 3-4 кубчета лед отпи и каза:
-аз съм Кенед ...

- Ако работиш тук ще се видим пак. - Момчето сложи сакото си след което излезе от Бара. Искаше да отиде до мола. Щеше да разгледа и евентуално да си купи нещо.

Гост

преди бармана да тръгне Кенед каза:
-не работя тука ама пак ше намина сигурно .. след това той изпи уискито си и си тръгна на някаде като по пътя чу да му казват че гласа му е як като вс ;д

Алекс се върна на работа. Съблече сакото си и разкопча горните две копчета на ризата си. Тук бе неговата стихия.
- Здрасти Клеър! - Момчето избърса бара още веднъж. Като свърши, той пазеше Клеър от пияниците.

Когато Алекс разкопча копчетата Клеър малко настръхна. Трябваше да си признае, момчето беше готино, даже доста.
-Здрасти Алекс. -тя му се усмихна. Наля си една чаша вода и я изпи цялата. В малката зала беше учудващо претъпкано и много горещо. Тя взе няколко поръчки и ги занесе. След това се върна пак зад бара и застана пред мивката. Алекс беше доста близо и оттук и се струваше двойно по висок. Тя се засмя. Наистина беше супер горещо и тя погледна към дрехите си, дали няма да има случайно горница за махане. Не беше само бялата прилепнала тениска с емблемата на бара и стандартната сервитъорска поличка.
-Къде живееш? -попита тя Алекс. -Аз съм от Бронкс. -каза тя и направи гримаса.

Отидох в бара.Имах нужда от нещо силно след такъв ден.Сложих ръце на бара и легнах на тях.Доста беше ми се насъбрало.И да видя Алекс след толкова много време.
-Може ли една водка?-казах на бармана ,който беше с гръб към мен и говореше с другата барманка.
Май не ме чу и за това повторих.
-Извенете ,че ви прекъсвам разговора ,но може ли една водка!-казах го с леко сарказтичен тон.

За Клеър:
- Ам аз нямам точно местоположение!

За Брук:
- Здравей Брук! Заповядай водката! - Алекс подаде и една чашка с лед и щипка.

За двете:
- Ам какво.... има?

-Алекс!Тук ли работиш?-попитах и изпих водката на екс.
Кадето и да отидех се натъквах на него.Махнах се от Франция за да го забравя, а то какво стана .... Някакво проклятие ли беше това или съдба.Той говореше с една много добре изглеждащо момиче.Не исках да си призная но май и аз леко изревнувах.Един въпрос изникна в главата ми.
Бях ли успяла да го забравя или само се залагвах ,че е така?
-Алекс дай ми още една?-казах и подпрях глават си с ръка.

Той сипа две като подаде едната на Брук.
- За какво пием? - Алекс глътна малко от водката. Не трябваше да се напива, но така пък бе добър жунгльор.
- Клеър! Сипи ми малко Уиски. Ок? - Не искаше да изоставя Брук, но пък му се пиеше уиски.

-За гадния живот.-казах и се засмях тъжно.-Аз пия за това.
-А ти Алекс за какво пиеш.
Ужас май алкохола почваше да ми действа и имаше опастност да кажа или направя неща за които после щях да съжалявам.

Клеър се засмя леко отегчено. Момичето беше свястно, поне на нея така и изглеждаше. Тя реши да ги остави и отиде в задната стаичка за да провери за някое пропуснато обаждане от Андреас.
Тя отвори чантата и си извади телефона. Нямаше нищо, но един плик изпадна от чантата. Тя го погледна. Беше същият който и бяха дали на тръгване от сиропиталището. Тя нямаше смелост да го отвори. Вътре бяха адресите и имената на някой от роднините и, ако имаше такива. Зачуди се как е попаднал тук, но не я интересуваше много. Беше изправена пред дилема, дали да приеме родителите които са я оставили или да си живее без тях. След минути мислене тя отвори плика. В него пишеше само едно име: Крис Армантиер. Сърцето и заби по - силно когато прочете думата "брат" до името. Тя имаше брат, та това просто не си беше за вярване. Живееше в Манхатън, супер! Клеър де чудеше дали да отиде да види какво представлява брат и или да си стои тук в малкия бар. "Не съм достатъчно силна, за да съм сама повече" -помисли си тя тъжно и стана. До края на смяната и оставаха около 10 минути и тя реши да замине. Щеше да навести "брат си". На излизане помаха на Алекс и излезе.

- Аз пия за едно момиче! - Казвах неща които не исках, но пък още държах тайната. Исках да видя как ще реагира Брук като чуе, че пия за момиче. Сипах си едно мартини като не сложих маслинка. Мразех ги. Обичах плодовете, но не й маслините. Беше ми интересно пък и исках да видя дали съм забравил французойката.

Клеър влезе като фурия през задната врата почти помитайки една от сервитъорките, която си тръгваше. Остави якето си и влезе в бара. Беше на седмото небе, защото намери брат си и той беше страхотен. Имаше доста хора, следователно и повече бакшиши. Тя се усмихна на Алекс, докато взимаше една поръчка. Той още разговаряше с "бифшето гадже" както тя си мислеше.
Тя седна не далече от тях, не да подслушва, ами защото трябваше да приготви няколко коктейла и те бяха наблизо.

- Здравей, Клеър! Как мина? - Опитвах се да намекна на Клеър нещо. Исках тя малко да ревнува. Дано Клеър ме разбереше. Можеше да нараня Брук, но исках да видя дали още ме обича. Все щях да се справя. - Ще ми направиш ли един коктейл? - Наистина исках Брук да е до мен, но трябваше да знам дали ме обича.

-Беше страхотно! -каза Клеър и даде на Алекс сто кратова усмивка. Наистина мина добре, брат и се държеше добре и с разбиране към нея и тя веднага го заобича.
Направи един коктейл и го подаде на Алекс. Искаше да се включи в разговора им с момичето но не искаше да е нахална. Намигна на Алекс и седна малко по близо. Надяваше се да няма разправии с момичето затова запази дистанция.
-Ам.. вие заедно ли сте? -попита малко плахо.

- Зависи в какъв смисъл? Не сме гаджета, но си говорим. Така, че и да и не. Ела тук. - Казах на Клеър след което тя се приближи до мен. Прегърнах я. Подшушнах и нещо, след което тя се засмя. Погледнах Брук. Не можех да определя какво чувстваше, но щях да направя всичко за да ме ревнува. Клеър вече разбра това и щеше да ми помогне. Засега съумявахме да прикрием малката измама.

Отново осетих вкуса на онази болка от това да го виждам с друга.Как можех да съм такава глупачка.За момент дори си мислех ,че изпитва нещо към мен...и за пореден път сгреших.С Клеър,май така я беше нарекъл, си разменяха сладки погледи.Бях готова да се обзаложа,че са гаджета.Извърнах поглед от тях и преглътнах горчивинатаили по скоро я удавих с поредната изпита на еск чаша водка.Не знаех колко още мога да издържа.Усещах парещите сълзи в очите си.Потърках с ръце очите си и избърсах сълзите като с леко треперещ глас ,казах:
-Вие заедно ли сте?-имаше ли смисъл от въпрос ,на който отговора беше очевиден.

Клеър се засмя леко нервно, защото не знаеше какво да каже. Само се подсмихна на Алекс и го остави той да отговори. Горкото момиче, ревнуваше толкова много. Щяха да я докарат до нервна криза. На Клеър би и било гадно Андреас на направи нещо такова. Не че са били заедно с него, но на нея така и се искаше.
Засега Клеър остана в прегръдките на Алекс само чудейки се какво ще отговори той. По принцип не се хвърляше на всеки, но вече го чувстваше много близък.

Гост

След като бързо се сбогува Касиди, аз се запътих към бара, с едничката цел да видя Клеър и да й подаря парфюма, който и купих вчера. Влезнах в бара и три пъти го обиколих с поглед, но не я видях, малко се натъжих. - Трябваше да и се обадя предварително - помислих си аз. Седнах на бара и си поръчах текила. Надявах се да я видя. Когато ми дадоха текилата (седнах така че да виждам и вратата) в бара влезе момиче, което доста приличаше на това от парка - Касиди.

- Ам, Клеър! Върви обслужи клиента! - Исках да видя как ще реагира, и вече знаех, че ме обича. - Брук ела с мен!-Отидохме в килера където бяха питиетата и другите стоки.
- Обичаш ли ме? - Исках да го чуя от нея, за да не се залъгвам. Исках да знам дали изпитва същото към мен.

Андреас де Поартие написа:: След като бързо се сбогува Касиди, аз се запътих към бара, с едничката цел да видя Клеър и да й подаря парфюма, който и купих вчера. Влезнах в бара и три пъти го обиколих с поглед, но не я видях, малко се натъжих. - Трябваше да и се обадя предварително - помислих си аз. Седнах на бара и си поръчах текила. Надявах се да я видя. Когато ми дадоха текилата (седнах така че да виждам и вратата) в бара влезе момиче, което доста приличаше на това от парка - Касиди.

Отказах се от разходката в парка и реших да потърся Кенед.Знаех,че обича да идва тук и се надявах да го срещна,за да му благодаря за розите и картичката.Отворих вратата и спомените нахлуха в съзнанието ми.Определено този път нямаше да си поръчвам алкохол,защото след последните ми пиянски изпълнеия свърших с адско главоболие.Огледах се наоколо,но така и не видях Кенед.Все пак реших да почакам.Можеше и да дойде по някое време.Седнах на бара и си поръчах само вода.Видях ,че до мен имаше някой.
-Здрасти-поздравих непознатия до мен

Бях май доста пияна.Алекс ме помоли да отида с него в една стая.След като станах от стола ми се завъртя свят и замалко да падна.Добре ,че той беше до мен и имаше на кой да се облегна.
Влязохме в стаята и той ме попита дали го обичам.В друга ситуация бих излъгала и бих казала ''не'', но след като бях пила винаги казвах истината.
-Мисля ,че да ,но какво ще промени това?Сега ти си с нея.-казах тъжно и бях на крачка да не се разплача.

Гост

Точно това момиче, което преди малко видях на вратата седна до мен.
- Ами здрасти. Приятно ми е да се запознаем, аз съм Андреас - усмихнах и се аз, а после се и ръкувахме.
Тогава на екс тряснах текилата. Хмм добре ми дойде. Въпреки това още си мислех за Клеър и чаках, да видя дали ще дойде. Така изпаднал в размисли, момичето до мен каза ...

- Нека не говорим ние! - Притиснах я до себе си, след което я целунах.
- Сега знаеш за кого пих! Искам те само за мен! Не искам да чувам за Клеър. Тя ми е просто приятелка. Исках да видя истинските ти чувства. От теб искам само едно. Каквото и да искаш да направиш, направи го. Причинявах ти болка през годините, но вече съм друг. Само твой съм. Вярваш ли ми?

Андреас набързо обърна една чаша пълна с течност,поразително приличаща на текила.
-Аз съм Роуз-представих му се аз
Хвърлих още един проучващ поглед ,но Кенед не се мяркаше наоколо.
-Е,защо се наливаш с текила толкова рано?-попитах
Трябваше да си призная ,че и на мен ми се пие.Но алкохола не ми се отразяваше особено добре.Затова се примирих с водата.

» Бара на плажа: