Бара

First topic message reminder :

[Only admins are allowed to see this image]
И когато им е тъжно и когато им е весело хората отиват да пият. И делници и празници този бар е отворен до късно през нощта, а вратите са отворени за всички.

Клеър гледаше зяпнала как Алекс почти заряза Брук. Клеър погледна Андреас изпитателно, като че ли и неговия телефон ще звънне и той ще замине.
-Ние ще затваряме. -каза на Брук, след като погледна часовника си. Минаваше дванадесет вечерта. Клеър не искаше да я изоставя но вече се чувстваше на ръба да заспи в прегръдките на Андреас. -Искаш ли да те изпратим? -попита тя.

Усмихнах се на Клеър.
-Не няма проблем не искам да съм ви в тежест.Вие тръгвайте ,аз не съм малка.
Засмях се и отидох да освежа грима и да си опрвя косата.Взех си чантата и се опитах да не показвам пред Андрю и Клеър ,колко кофти ми беше заради Алекс.
Прегърнах Клеър и казах.
-Беше ми много приятно ,ако искаш някой ден да излезем само двете на кафе и разходка по магазините.
След това им пожелах лека вечер и си тръгнах от бара.

-Естествено. -казах и и' се усмихнах приятелски. Тя беше много добра компания и щяхме да станем добри приятелки с нея.
-Тя е много добро момиче, нали? -казах на Андреас. -Точно от такава като нея има нужда Алекс. -засмях се.
-Айде , затварям! -казах и го шляпнах по дупето. Обрах каквото беше останало по масите и грабнах ключовете. -Отиваме към вас. Никога не съм ходила там. -усмихнах се хитро и изгасих всички светлини. Преоблякох се и хванах Андреас за ръката.

Тръгнах да го търся и самата аз не знаех защо.Защо му трябваше да си тръгва.Уфф.
Беше един през ноща.Първото място ,което се сетих беше неговия бар.
Когато отидох там вратата беше затворена и беше очевидно ,че няма никой там.
Реших да продължа да го търся, но вече и идея си нямах къде може да е.

Селина бе свършила с фотосесията си и единственото нещо , от което сега се нуждаеше беше силно питие. Няколко пъти бе чувала за този бар и сега реши да отиде там. Влезе и се запъти към бара , като седна на викото столче до бара. Поръча си текила на бармана и се обърна назад , като се загледа към сапаретата. Бара изгеждаше страхотно. Добра работа е свършил , помисли си Сели за оправителя и точно тогава барманът и донесе питието.
- Благодаря. - каза му Селина и се усмихна.
Отпи една глъдка от текилата и я остави на бара. Отново се обърна към сапаретата и се подпря на бара с ръце.

Пристигнах в Бара. Освободих бармана и той си тръгна. Запалих си още една цигара след което седнах на столчето зад бара. Налях си една чаша вино и отпих една глътка. Направих кръгчета от дим и шишето с виното мина от там. Хванах го и след като си отпих глътката го прибрах. Облегнах се на стола и отпих още една глътка. Дръпнах си от цигарата след което се загледах в това което бях направил.

Селина се обърна назад към бара , за да отие поредната си глъдка от текилата. След като го направи погледна към мъжът на столчето зад бара. Пушеше цугара и правеше кръгче от дим. Сели знаеше , че не трябва да се бърка в живота на другите , но това бе Селина.
- Знаеш ли , че това ще те убие? - попита Селина , като се обърна към мъжът.

- Да! Но не ми пречи! - Продължих да пуша като угасих цигарата си и запалих друга. Преди да хвърля фаса в кошчето направих кръгче от дим И хвърлих фаса през кръгчето.
- Пък и да умра не ми пука! Та на кого ще му пука за мен?! - Отпих глътка от виното си и започнах да бърша праха върху шишетата.

-Ами незнам. Може би на някое момиче , което си те харесва или на някой твой роднина. И не ми казвай , че няма на света момиче , което си те харесва или не си харесваш никоя. А да не говорим за роднините. Може да съм само модел , но разбирам от тези неща и все на някого ще му пука за теб. - каза Селина , като го гледаше сериозно.
- Но както и да е. Аз съм никоя , за да ти се бъркам в живота. - каза Сели и отпи от текилата - Селина Монро. - представ се тя.

- Ам Алекс съм аз! Искаш ли още едно? Заведението черпи! - Той се замисли за Брук след което разтръска глава и я забрави за момента. Отпи още една глътка от виното лед което огледа Бара. Не му пукаше за никого освен за Бара. Животът му щеше да мине тук. Бе свикнал със старата обстановка, но сега вече я бе променил. След като затвореше, щеше да си направи апартамент зад Бара.

- А , няма да откажа. - засмя се Селина и отново отпи от текилата си , която бече свършваше.
- Таа... Защо говориш така? - попита го селина. Майка ѝ бе терапефт и Селина често присъстваще на сеансите ѝ. По тонът и начинът на говорене , Алекс не се интересуваше от нищо. Явно се е случило нещо. Селина много не изкаше да се бърка в живота на другте хора , но все пак трябваше да завръзва разговора.

- Ам няма причина за това! - Казах на Селина след което и сипах още едно. Бе два и половина вечерта. След тридесет минути затварях бара. Казах го на Селина като станах от стола.
- Е, чао! Трябва да пооправя малко склада. - Бе си истина. Щях да го пооправя и да си изградя офис-апартамент. Всъшност офис не ми трябваше. Щях да си направя само апартамент. Не исках да си купувам апартамент, а сам да си го направя. Минаха и последните трийсет минути и затворих бара. Бях си купил материали и започнах да си изграждам апартаментче. След около пет-шест часа бях готов с основните неща. Трябваше само да си оправя стаите. След общо 10-12 часа бях готов с апартамента си. Легнах да поспя за три часа, след което щях да отворя отново.

Станах към шест вечерта и отворих Бара. Прередих склада така, че никой да не види скромното ми жилище. Седнах зад Бара и пуснах ТВ-то.

Гост

Търсех си занимание и затова реших да отида в бара.Беше малко раничко да се напивам, но в крайна сметка аз сама решавах какво ще правя.Бутнах вратата и влязох.Нямаше почти никой и това доста ме изненада.Обикновено тук гъмжеше от хора.Запътих се към бара и седнах...

Алекс отиде до момичето и попита:
- Какво ще желаете? - Трябваше да общува с някой за да не загуби човечността си. Искаше да се напие тази вечер. Снощи бе доста странна вечер и никой не можеше да обясни какво правеше той. Сега щеше да се напие отново.

Гост

Барманът дойде и ме попита какво ще желая.Аз се ухилих и казах:
-Най-силното, което имате...-да...определено щях да да се напия.Но какво пък?Никой нямаше право да ми казва какво да правя.Бях свикнала да получавам това, което искам и мразех да ми се отказва.Именно това свое качество най-много харесвах...

Забърках един коктейл и й го подадох.
- Заповядай! - След това направих един и за себе си. Щях да се напия. и без това го правех всяка вечер от два дни на сам. Третата нямаше да е изключение. Щях да се напия яко и след това да се насладя на другите питиета. Нямаше какво да правя.

Гост

Барманът ми забърка нещо и ми го подаде.Не ми пукаше какво е, важното бе да е силно.Изпих го на един дъх и поисках още едно.Нали бях решила да се напивам.Погледнах към бармана.Хубав беше...Реших да се запозная с него.
-Аз съм Пейжд, между другото...-казах аз и се усмихнах мило.

- Аз съм Алекс. - Двамата започнахме да се напиваме. Дадох и две бири и тя ги изпи на екс. Налях по още две и най-накрая се напихме. - Та защо пиеш? - Попитах аз. Едва ли пиеше без причина като мен. Трябваше да се напия за да мога да говоря каквото си искам. Бара вече се пълнеше с хора които се напиваха без причина.

Гост

Барманът ми се представи.Казваше се Алекс.Усмихнах се, когато той ми подаде още две бири.Изпих ги на екс, а след това ми наля още една.Не срещнах трудност и при нея.Алекс се поинтересува защо пия.Хммм...не знаех отговора на този въпрос.
-Такова ми е настроението сега....Ами ти?

- Нека кажем, че празнувам.
- Какво прзнуваш?
- Ами празнувам това, че срещнах теб. - Бях пиян, но пък и да не бях пак щях да кажа това. Не ми пукаше. В момента бях свободен и можех да правя каквото си искам. Никой не можеше да ми каже нещо.

Гост

Алекс ми обясни, че празнува.Последва логичният въпрос-защо.Отговорът ме изненада, макар че и двамата бяхме пияни.Усмихнах се и го погледнах.
-Е...тогава и аз намерих своята причина да се напия...-тази вечер и на мен не ми пукаше.На следващия ден нямаше да помня почти нищичко, но предпочитах да живея за мига.Станалото...станало.

- Е?! Сега какво ще правим госпожице? - Попитах аз като дадох още по две бири на всеки от нас. Пиехме заедно все едно се познаваме, ала нищо не знаеше за нея. Какво ли щеше да се случи от там нататък? Не ни пукаше за по-нататък. Запалих си една цигара и направих някаква фигурка около нея. Не помня каква беше.
- Ти пушиш ли?

Гост

В този момент Алекс попита какво ще правим сега.И аз не знаех...Прииска ми се да направя нещо импулсивно...Надигнах поредната бира-не знаех коя по ред е вече.Но нямаше значение.Алекс запали една цигара и се поинтересува дали пуша.
-Не...-колкото и да бях пияна, просто нямаше как да пропуша за една вечер.Отново се появи онова натрапчиво желание да направя някоя глупост.И в следващия момент, нямах си и представа защо, вече се бях навела и целувах Алекс...Знаех, че не е редно, за това бързо се отдръпнах и го погледнах в очите...Вероятно сега щеше да си тръгне...

Приближих я до себе си. Телата ни прилепнаха едно до друго и започнах да я целувам нежно. Не знаех защо, но определено не беше заради алкохола. След миг се спрях и я попитах:
- Искаш ли да продължим? - Изгарях от страст по нея. Алкохола вече си казваше думата, но пък какво от това?! Докато се целувахме не усещах болката или мъката по Брук. Явно вече я забравях.

» Бара на плажа: