Бара

First topic message reminder :

[Only admins are allowed to see this image]
И когато им е тъжно и когато им е весело хората отиват да пият. И делници и празници този бар е отворен до късно през нощта, а вратите са отворени за всички.

Гост

Алекс започна да ме целува по-нежно, като приближи тялото ми към неговото.Попита ме дали исках да продължим.Не можах да кажа нищо, за това само кимнах.Под влиянието на алкохола бях способна на всичко...Правилното решение ли бе това?Но в такова нетрезво състояние нямаше как да си дам отговор...Продължих да целувам Алекс.Обещах си тази вечер да не мисля за нищо друго, освен за него...

Гост

Спрях си с Доджа пред бара. Слязох от колата и подхвърлих ключовете на пиколото и 200$. Казах му:
-Паркирай я на близо - и влязох в бара блъскайки двете врати. С разперени ръце се застоях на входа и влязох бавно. Отидох на бара и казах:
-Искам от най-скъпото Уйски и лед. - след което подпрях и се загледах в хората тук.

Вървях бавно и грациозно из улиците. Исках да седна някъде и да пийна нещо. През целия път си повтарях на ''ум няма да пия, няма да пия''. Това се отнасяше за алкохола, де. Често ми понасяше зле. Можеше да стане малък инцидент. Като например да повърна. Хм...не...няма да пия, няма да пия. Така..спокойно. Влязох в бара и седнах на един от високите столове. Така...щом няма да пия какво ми се пие? Няма да пия сокчета...тогава...кафе! Ами да...кафе. За разлика от алкохола, кофейнът ми понасяше много добре. Усмихнах се и казах на бармана:
-Едно дълго кафе със захар и сметана.
Подадох 5$ и се усмихнах още по-широко. Всъщност направо се ухилих идиотски, но на мен и това ми отиваше и не изглевдах тъпо. Бармана ми подаде кафето, а аз благодарих. Отпих малка глъдка и забелязах, че на разстояние от около метър от мен стои един пуло сънародник. Отидох до него и казах:
-Здравей. Мястото свободно ли е?-посочих стола до него.

Гост

Изпих си уйскито и каза:
-Да. Свободно е - след което си поръчах още едно. Огледах се и забелязах, че никой не танцува в това заведение. Погледнах момичето до мен, дръпнах си яките на якето и каза:
-Аз съм Никой. Приятно ми е, красавице - и поставих една банкнота от 100$ за втората си чаша. Без да отлепям поглед от момичето казах на бармана:
-Задръж рестото - и я попитах:
-От къде си родом?

-Родом съм от Ню Йорк. Иначе по народност съм полу японка.-засмях се на израза.-Между другото-аз съм Кариса Джанг.
Отпих бавно от кафето. Отметнах коса, която закриваше едното ми око с бавен жест. Усмихнах се и казах:
-Ами ти? От къде си?-гласът ми беше лек и безгрижен. И много ясно. Нямаше да говоря бавно и провлачено като..ами...кое звучи бавно и провлачено...Не знам кое звучи така, но на мен ми звучи доста сънливо, ако някой говори така. Реших да се пошегувам с Никoй:
-Никoй? Интересно име. Това ли е рожденото ти име?-повдигнах вежди, сякаш от любопитство и ентусиазъм.

Гост

-Щом си полу японка значи знаеш, че Даре мо Най значи никой. Ако искаш да ти кажа още.. трябва да не на някое по-самотно място. Не показвам тези неща на много хора. Иначе... Аз съм си чист японец. Родом съм от Токио. Живял съм в много страни.. и сега изживявам милиардерския си живот тук. Искаш ли да танцуваме или да се разходим някъде? Колата ми е вън. - Бях готов да се разходя с нея, защото в бара беше скучно, но не бих отказал да се позабавлявам малко. Не се бях раздвижвал отдавна.

Гост

Даре си изпи питието и си тръгна..