Бара

First topic message reminder :

[Only admins are allowed to see this image]
И когато им е тъжно и когато им е весело хората отиват да пият. И делници и празници този бар е отворен до късно през нощта, а вратите са отворени за всички.

Гост

Кенед се загледа в момичето ... той си взе и другата чаша уиски и преди да я изпие на екс както и обикновенно той каза на момичето:
-може...яко ще е ... след тези думи той изгълта и тази чаша уиски на екс... сега го фана.. и то не мн слабо.. личеше си че е малко замаян но все още можеше да се движи и наай важното което е да мисли хДД той и каза:
-искаш ли да се запознаем... ама не тук .. - той мислеше да и предложи да се приберат в някои от двамата и дасе запознаят и това си лечеше...
междовременно той отговори на барманката:
-мерси мерси...

-Звучи добре-ухилих му се насреща
В момента у нас май нямаше никой.Доколкото си спомнях,сестра ми беше излязла да си купувя дрехи-обичайното и занимание.А за Кейт не бех ситурна.
-Да знаеш,че залитам-предупредих го като се изправих
Оставих няколко банкноти на масата за текилата
-У нас или у вас?-попитах го

Гост

Кенед каза:
-ако искаш у нас... ^^ + това съм и с кола... след тези думи Кенед я хвана да я подпира да не залита хД той се държеше от алкохола и междувременно каза на барманката:
-чао мерси за питиетата ^^ ... след това той излезе ...за малко да си забрави китарата хД след като устави момичето в колата зе си и китарата и потеглиха към тях...

П.с утре ше пиша у моя апартамент щот се очертава да лягаме май :Д

Клеър беше хвърлила списанието и наблюдаваше как момчето и момичето излизаха олюлявайки се. Някой я потупа по рамото и тя се стресна.
-Пак ли ти? -прошепна. Не искаше да е груба с Джейсън но нямаше как. Той постоянно и се вреше в лицето.
-Смяната ти свърши, сладкишче. -усмихна се той. Това би умилостивило повечето момичета, но на Клеър и стана още по банален и каза:
-Ами чао и до довечера. -каза тя и влезе в задната стаичка. Свали престилката си и взе чантата. Вътре нямаше много работи, един портфейл и ефтин телефон за всеки случай. Тя каза чао на другото момиче което работеше там и се замина.

Гост

По пътя за бара почти не си казахме нищо, гледахме в земята и двама, и аз се върнах в реалността, когато тя каза:
- Ето пристигнахме - на мен ми се стори, че това го каза някоя богиня, толкова и беше красив гласа. Тогава погледите ни си срещнаха и аз казах:
- Ми аз май да те оставям да работиш, то и аз имам работа малко, не ти казах, че работя в университета и сега имам да оформям документи.
Тогава погледнах в земята и си дадох визитката, тогава тя я взе и аз се приближих към нея. Бях доста близка до нея и .... целунах я, но не много страсно исках да видя как ще ми отвърне.

Клеър беше ненормално учудена от това което ставаше. Но най-де учуди от това как отговори на целувката. Плашеше се от такива работи, заради миналото си. А в момента целувше непознат. Ненормално готин, но все пак непознат. Тя усещаше топлите му и меки устни да се движат по нейните и краката и омекнаха. След малко тя се обърна и го гледаше втренчено.
-Ам.. Вероятно не трябваше да ме целуваш, но... на мен ми хареса. -Клеър нямаше представа какво говори и защо го казва. -Ако не си зает много можем да изпием по нещо. -тя се усмихна леко умолително. Този мъж събуждаше непознати чувства у него. Вярно че обичаше Майкъл, но той и беше като брат.
-Искаш ли да влезеш? -тя зачака на вратата.

Гост

Очаквах да ми забие шамар, а тя отговори на целувката ми. Вместо да си разесня момента, аз са оплетох повече, сега какво да правя, да и предложа ли или да почакам още, все пак се познавахме от един час. Пак бях поставен под изпитание, въпреки това и казах:
- Мии добре ще влеза за малко, само да не преча, все пак си имаш работа.
Влезнахме в бара и избрахме една маса в ъгъла:
- Аа ще пия едно уиски чисто, а ти си избери каквото искаш, аз черпя - отвърнах й и й се усмихнах. Тя тръгна и след малко се върна ....

Клеър тръгна към бара за да вземе питието на Анреас. Тя не спираше да се усмихва, което не беше присъщо за нея. Работодателят и Джейсън я гледаше малко накриво и после много накриво като разбра че тя отива към масата на Андреас. Но не и каза нищо. В бара нямаше много хора и тя можеше да си позволи да седне на масата. Носеше една кола за себе си и уискито за Андреас. Клеър никога не беше влюбена преди, но и харесваше. Но постоянно вътрешното и гласче и повтряше: "Недей!". Тя го игнорира и седна на масата. Подаде му питието и се усмихна.
-Наздраве. Ам... ще ми разкажеш ли повече за теб? Честно казано не те познавам никак.

Гост

Направо ме беше срам от самия себе си, не знаех какво ме прихваща, като тийнейджър се държа. Дори като отиваше към бара я загледах, беше перфектна, просто богиня.
- Наздраве - й отвърнах. - Ами да ти разкажа, защо не. Ами аз съм само дете в семейството ми, майка ми е лекарка, а баща ми бе адвокат,сега не е между живите. Завърших най-престижния университет във Франция със специалности право и журналистика, сега преподавам тези специалности в университета тук. Владея няколко езика - немски и английски, но искам още да науча. Амии това е май, ако те интересува нещо повече, питай ...
- а ти ще ми разкажеш ли нещо за теб. - усмихнах се и отпих от уискито, беше силно.

Тя се усмихна извинително.
-Съжелявам за баща ти. А при мен не е нищо интересно. Израстнах в сиропиталище, това е... -каза тя и отпи от колата си. Сега тя се взираше в големите му зелени очи и забрави за всичките си проблеми. Но чу Джейсън от другата стана на бара да и казва да приеме няколко поръчки.
Тя стана с неохота и каза на Андреас че се връща веднага.
Взе поръчките и си мислеше какви пияндета идваха тук. Само едно младо момиче беше само и си поръча безалкохолно. Когато тя им ги занесе се върна на масата си. Все още не можеше да повярва че стои до почти напълно непознат и му се възхищава. Той беше умен, очевидно преуспял. Не като нея, невзрачната сервитъорка.

Гост

Сара стоеше на бара сама и мислеше за нещо.Момичето до нея си бе тръгнало и май бара бе затворил xD
* Така е като съм невидимка..*
Помисли си Сара и на лицео и се появи иронична усмивка.
* Леле какъв късмет*
Каза тя когато и питието и свърши.Момичето стискаше чсшата и гледаше в една точка.МИна малко време и дойде и барманката с някакво момче, но и те не я забелязаха.Но и така и беше по добре не искаше излишни проблеми.Момичето бавно се изниза през вратата и тръгна към апартамента си..

Гост

Кенед дойде.Той беше тук по обичайната причина...да се напие.Кенед искаше и да попее ама нямаше смисал щот първо нямаше много хора и другото което е нямаше от тези които познава а те не са много...той отиде на бара и каза на барман/а/ката ...:
-искам едно голямо Уиски моля!...

Гост

Кенед си взе текилата изпи я на екс и си тръгна...

Гост

Тъжно е, че е израстнала в сиропиталище и не е имала шанса да се реализира по-добре в живота, защото с тази красота би могла да стане, чудесен модел, но както и да е. След като се върна аз й казах:
- Амии преди да си тръгна исках да ти дам номера си. Обади се някой път да се чуем. Аа исках и още нещо да ти кажа - устата ми беше присъхнала и отпих от уискито. Тогава продължих:
- Амии много си хубава и сега осъзнах, че съм си загубил времето да търся други момичета, а не теб. Скоро прекратих връзка, а и се познаваме само от един час, но разбрах, че искам да съм с теб. Мисля, че те обичам ... Изчаках да видя какво ще отговори ...

Този отговор малко шокира Клеър, но пък и хареса. И дори да не искаше да си го признае го хареса много. Тя имаше чувството че и изпитва същите чувства към него но не искаше да си го признае. Беше я страх от това което можеше да стане. Затова тя се усмихна и каза:
-Ами аз честно казано незнам какво чувствам и трябва да помисля. -опря лакти на масата и го погледна. -Мисля че изпитвам същите чувства каквито ти към мен, но наистина незнам. Не съм била влюбена преди за да имам някаква представа какво е. -усмихна се тъжно и написа номера си на една салфетка. - Заповядай... -тя му я подаде. -Обади се когато изясниш чувствата си към мен.

Гост

Взех салфетката, станах от масата, оставих някакви пари на масата и тръгнах да излизам. Но се спрях обърнах се към нея и я целунах, този път страстно.
Не изчаках да видя реакцията й, сбогувах се и излязох. Беше супер ден днес и усмивката не слезе от лицето ми цял ден.

Алекс дойде тук. Бе барман. Застана зад бара като седна на един стол, чиято седалка се въртеше. Обърна се към бутилките и започна да бърше праха който беше полепнал по тях. След което забърса и чашите и зачака първия си клиент. Щеше да му е забавно да размята бутилки наляво и надясно. Бе свикнал с това. Захапа една цигара и зазяпа телевизора.

Клеър беше в много странно настроени според нея, заради целувката на Андреас. Когато се обърна видя момче застанало зад бара. Не знаеше че има нов барман.
От далече си личеше че е готин, но очевидно не неин тип. Като че ли имаше някакъв тип. Беше рус, висок със очи които много лесно хипнотизираха лесните момичета. Явно щеше да се сменя с него, но се чудеше дали случайно не са я изхвърлили от поста и на барманка за да извикат друг. Затова тя отиде до бара и попита:
-Амм.. извинявай, ти си новият барман нали?

- Ти трябва да си момичето с което ще работя. Аз съм Алекс и съм новия барман. Трябваше ми работа и дойдох тук. Ти как се казваш? - Докато говореха, Алекс бършеше бара и пушеше цигара. След като свърши сложи ръка на врата си и огледа момичето. Нещо в нея му харесваше, но се задоволяваше с това, че са колеги. Той не бе от хората които се нахвърляха на всяка. Имаше задръжки.

-Клеър... -каза тя и обви коремът си с ръка. Почна по рядко да носи своите широки блузи и това не и се харесваше много. Но се усмихна на момчето и отиде зад бара при него. -Значи ще работим заедно, а... -каза тя като начало на някакъв разговор, но не се получаваше много добре. Никога не е била добра в разговорите.
Тя пак го огледа, като гледаше да не се спира на очите. Знаеше че дългото взиране в непознати просто не беше уместно. Цигарата го правеше да изглежда тип "не ми пука" но нещо и подсказваше че може би му пука. И тя не знаеше защо си мисли такива неща. Последно време откачаше тотално.

- Ами така изглежда! - Алекс се опита да наподоби усмивка, но не успя. Издиша едно облаче цигарен дим като то се разнесе над главата му. - Та къде живееш? - Момчето питаше за всяка подробност. Русите й коси го привличаха, но нещо му подсказваше, че не трябва да мисли за такива неща. Седна на стола си. След минута стана и каза: - Ааа, извинявай. Не може аз да стоя, а ти да си права. Пък и не искам шефовете да ме виждат без работа. - Не че му пукаше, но не искаше да го изгонят още преди да е започнал.

/Пп дай скайп./

Гост

Кенед дойде тук с мисалта да изпее една от новите си песни... нно той не влезе през входа той беше на сцената...и когато завесата се вдигна Кенед беше на подиума с някъф оркестър... те започнаха да свирят той с китарата си и започна да пее:Feels like the walls are closing in on me
I'm suffocating, I can barely breathe
You've got me right where you want me
(right where you want me)

This is the side of you I've never seen
You're not the girl that you used to be
You've got me right where you want me
... и т.н.... тази песен се казваше you stupid girl Very Happy

.. след като той я изпя той скочи от сцената отиде на бара и си поръча едно уиски...

Алекс взе една чаша и я остави на бара пред момчето. Взе една бутилка уиски и сипа от нея в чашата.
- Заповядай! Добре пееш! - Каза той като отново издиша едно облаче дим. Правеше какво ли не с цигарен дим. Този път излезе под формата на донати.

Гост

хДД - мерси - каза Кенед като допълни :
-можели лед в уискито? - след което се огледа и пак каза:
-и ти добре...боравиш с дима хД

Алекс сложи една чашка с кубчета лед в нея.
- Мерси! - Сложи и щипката за да си слага колкото иска лед.
- Заповядай! Слагай колкото искаш. Между другото аз съм Алекс.

» Бара на плажа: