Къщата на плажа...

First topic message reminder :

Това бе къщата на плажа.Тук аз ,заедно със сестра ми и Кейт се нанесохме.
[Only admins are allowed to see this image]

Идеше ми да забия юмрук в стената.Бях ужасно ядосана.Често се палех,но този път направо кипях.
-Какво те кара да си мислиш ,че не съм готова на всичко заради него?-попитах като се стараех да не викам,което си беше трудно-А и какво ,ако наистина го познавам от скоро?На мен ми е достатъчно ,че чувствам нещо силно.Както ти казах ти едва ли ще го разбереш.. Караш ми се за нелепи неща.Прекарах ноща при Кенед,да.Не сме се женили тайно във Вегас ,че да истерясваш толкова.Просто бях при него и докато сме си говорили съм заспала-извартях нещата аз
Ако и кажех какво наистина бяхме правили,щеше да последва апокалипсис.Щеше да ме помете и дари нямаше да ми остави възможност да обясня

Това беше!Чашата преля!Роуз успя да срине самоконтрола и търпението ми до основи.
-Оставаше и да се прибереш и с халка на пръста!-побеснях аз.Тя осъзнаваше ли какво изобщо върши?-И ако си мислиш, че ти вярвам, че само си заспала, значи хич не ме познаваш!На това ли ни научиха родителите ни през тези години?Ти си по-голяма...ти би трябвало да се грижиш за мен, а не аз за теб!Кога ще пораснеш най-после?Не можеш да изчезваш така, независимо при кого си!
Хвърлих й един смразяващ поглед, за да й стане ясно, че няма да се предам до последно.

Гост

Незнам но личното ми мнение е, че трябваше да се намеся защото докато скушах студените думи на сестра и прсото побеснявах понеже тя си нямаше ни най - малка представа какви чубства имаме с Роуз.Аз реших да се намеся като казах:
-Виж...преди да съм ти казал каквото и да е искам да кажа, че се казвам Кенед Никсън и това което искам да ти кажа е, че ти не разбираш чубствата ни с Роуз! - изнервих се аз като бях пред Роуз и говорех с сестра и и продължих:
-Вярно, може да сме се срещтнали в някъф бар, но това което тя изпитва към мен в което съм сигурен и това което аз изпитвам към нея е нещо което точно в момента както виждам няма да разбереш! Също така може и да се познаваме от около седмица но сме се опознали достаъчно зада имаме сериозна връзка! Е .. какво толкова ли е малка, че да няма избор каде да ходи и какво да прави?!? Е вярно че не ти каза по рано каде е и какво прави...за това и аз я обвинявам, но чак пък толкова...се едно избягала извън Ню Йорк и се е върнала след месеци...какво ти става...Разбирам да има скандал но това е просто без коментари! - ядосвах се аз и обеснявах на сестрата на Роуз.

Вече почти ми беше минало. Кой знае? Може всъщност да са наистина влюбени. Момчето изглежзаше много мило. И току що издържа най-голечмия тест. Беше застанал пред мен, за да защити Роуз, а повярвайте ми, мога да съм много страшна ако искам. Особено когато крещя на Роуз за отговорността, която очевидно трябваше да наливам в главата и с кофи. По лицето ми започна да се появява искренна усмивка, която се разширяваше всяка секунда. В резултат на това те започнаха да ме гледат странно. Очаквах всеки момент да почнат да се ръчкат с лакти и да зашепнат "Тая нещо не е наред...". О, съвсем наред си бях. Просто гневната тирада беше свършила.
- Знаети ли какво? Наистина сте много сладка двойка!- оповестих и с танцова стъпка тръгнах към кухнята...

П.п. Тоя път лошо се пише на автора на предните постове! Роуз, следващия път не и казвай паролата! Голямо мазало е станало...

Кас се държеше изключително странно.В един момент бях готова да се обзаложа ,че иска жива да ме одере,а сего ми казавше ,че сме следка двойка.Май намесата на Кенед помогна,а и моето крещене най-вероятно и се бе отразило.Не можех да сдържа радостта си и я последвах в кухнята.
-Кас,добре ли си?-попитах невярващо,но още преди да ми е отговирила ,отидох при нея и я прегърнах.Сестра и често истерясваше,а днес бях готова да се обзаложа,че ще летят глави,а сега просто стоеше в кухнята и се приготвяше да направи традиционните за събота сутрин кексчета.Беше странна ,но аз и така си я харесвах

Гост

След намесата ми забелязах че сестрата на Роуз..която все още не се бе представила на мен изведнъж стана мила и изхфърча в кухнята...След това и Роуз...зачудих се какво им става. И си казах .."ее поне сега никой не крещи".След това седнах на същия стол и изчаках нещо да се случи или сестрата на Роуз да ми се представи.

-Кас,отивам да видя какво става с Кенед-казах и се отправих към хола
Видях го да седи на един от столовете.Приближих се ,а на лицето ми вече грееше усмивка.
-Нещо се е побъркала,но хубавото е ,че още сме живи-заключих накрая и седнах на стола до него
Поведението на Кас беше много странно.Но бях щастлива,че не ме помете,което беше доста вероятно ,предвид крясаците.Може би бях успяла да я обедя,че обичам Кенед.

Чудех се какво да готвя, когато разбрах, че моята влюбена сестра се е замъкнала след мен.
-Кас,добре ли си?- попита ме тя, явно доста учудена от действията ми. Може би трябваше да и обясня всичко...Неее. Така си развалях кефа да видя изплашеното и изражение в първия момент. А и имах нужда от главата си. А като я знам каква е, в момента, в който разбере какво всъщност става, щеше да ми вдигне скандал, че съм я изложила пред гаджето. Дрън, дрън...
- Естествено, че съм добре! Ако можеше да погледнеш през моята позиция определено нямаше да съм добре, но... - оставих я да се чуди на последната ми реплика, отдръпнах се и отидох да измъкна сметаната от хладилника. - Искаш ли кексчета? Предупреждавам те: може да са отровни! Имам същите готварски способности като теб.

Гост

-ее...нищо .. скоко ... виждал съм и по лоши сценки между сестри - усмихнах се аз като приместих момичето в мен и започнах да я целувам понеже не го бях правил доста време-цял един час караници.(xD) След малко спрях и преместих момичето на стола аз станах и казах:
-ъъ..отивам да се запозная с сестра ти и да и се извиня. - След малко се явих при сестра й и казах :
-ъъ..сажалявам за преди малко - усмихнах се - както казах казвам се Кенед и съм на 21 ... а ти ? - попитах момичето

-Кас!- представих се весело и протегнах ръка напред.- Съжалявам за караницата - извиних се отново. - Наистина сте много следка двойка!
Надявах се за доброто на целия квартал да не нарани Роуз. Още помнех последната и раздяла. Не можах да спя като хората цяла седмица, защото тя мрънкаше постоянно. Определено не исках да го преживявам отново.
-Е, как се запознахте?- попитах аз в опити да подхвана някакъв разговор.

Последвах Кенед в кухнята.По усмивката на сестра ми разрах,че са намерили общ език.Чух въпроса на Кас и реших да отговоря.Знаех,че имаше риск да истеряса като разбере,но бях готова да го поема.
-Ами една вечер се срещнахме в бара-казах и се усмихнах.Преди сестра ми да ми се беше развикала отново,подхванах нова тема-Е,надушвам кексчета.С какво да помогна?
Готвенето ми беше слаба страна.Много бях зле с забъркването на манджите,но пък винаги бях навита да участвам.

Бара? Можеше и по-лошо. Или поне така се успокоявах. Все едно...не ми беше до караници - предната ми беше достатъчно, още една щеше да ми дойде в повече.
-Е,надушвам кексчета.С какво да помогна?- обади се Роуз и ме върна пред съставките. Този път мислех да сготвя много и различни неща. Палачинки, кексчета, торти, курабиики и други сладки чудесиики. Проблема беше, че повечето случай не ми вървеше в готвенето. В един ден се пробвах да направя два омлета за родителите ни. Първия го обърнах във въздуха и той се приземи точно в средата на чинията. Изглеждаше и миришеше прекрасно. Втория го прегорих, а когато се опитах да го подхвърля, за да се обърне, го загубих от поглед. След секунди я откри Роуз, която се засмя и едва не се преби докато се опитваше да ни я покаже. След минута се чу едно "пльок!" и когато се обърнахме видяхме злополучния ми готварски опит размазан на земята и мазното петно на стъклото. Оттогава не ме пускаха близо да готварските пособия, а мама и прилошава като ме види с тиган в ръка.
Другия ми проблем е, че Роуз иска да помогне. Както казах и двете сме еднакви в кухнята. С други думи...тигана, който плашеше мама в моята ръка, е оръжие за масово унищожение. А кексчетата и не могат да се дъвчат.
-Амии...ако искаш хващай нещо и почвай да бъркаш сметаната.

Реших,че не ми трябва престилка.И без това щях да се омажа.Защо да хлепаме и нея.Бях с потник,затова запретнах ръкави само образно.Взех една бъркалка и дръпнах купата със сметана.Започнах да бъркам,но само си останах с намеренията.Опръсках се със сметана,но не ми пукаше.Беше забавно.Накрая имаше повече по лицето ми ,отколкото в чинията.Погледнах виновно към Кас,но точно в този момент ми замириса на изгоряло.Погледнах към една злочеста палачинка,която беше заприличала на въглен.Метнах се през глава и хванах дръжката на тигана.Обърнах я,но тя вместо да се върне при мен,си остана на тавана.
-Опа-обърнах се към Кас виновно.Грабнах една тава,за да прикрия лицето си.Бях сигурна,че Кас ще се опита да ми го върне,задето опръсках кухнята със сметана и метнах палачинката на тавана.Но аз бях готова за атаки.Хванах едно от шишетата пълни с шоколадов топинк,готова да го използвам за самозащита

Седях и зяпах залепналия за белия таван палачинков въглен. Няма проблеми. Свих рамене и се усмихнах. Тя щеше за боядисва. След секунда нещо ме удари по главата и усмивката ми стана злорада. Гравитацията си беше свършила работата и сега имах стилна, сладка шапка от палачинки.
- Ето че започвам да разбирам физиката...- промърморих под нос и отново се обърнах към Роуз.-Знаеш ли какво им трябва на палачинките?- протегнах се и скрих огромния буркан с вишниво сладко зад гърба си. Роуз беше грабнала шоколадовия топиг и мисля, че искаше за го ползва като оръжие. За щит използваше тавата за бутерките (единственото нещо, което ми се получава) и надзърташе зад краищата и. Аз измъкнах кинг сайз тигана и го завартях във въздух. По някаква абсолютна случайност отново го хванах за дръжката, без да халосам някой или нещо фатално. Роуз още не беше отговорила на въпроса ми. - Ето какво! Мармалад! - казах аз весело и тръгнах към нея, отвъртайки къпачката на буркана.
- Войната започва!!

П.п. Game on!

Надявах се Кенед да се включи и да ми помогне да омажа Кас.Бях подготвена за тази нейна аката.Вдих тавата и се оттървах от сигурни петна.После насочих топинга към нея и палачинката на главата и вече не беше сама.Започнах да се смея,но тогава надуших кексчетата.Още един кулинарен провал бе придобил загар.Не знаех къде са ръкохватките,затова реших,че мога да издържа на горещината и без тях.Хванах тавата и я дръпнах рязко.Затворих фурната с крак или поне се опитах ,но май ритнах по-силно отколкото трябваше.После усетих горещината.Хвърлих тавата във въздуха ,защото иначе щях да се сдобия с едни прекрасни изгаряния.Тя полетя и като някоя кънкистка направи няколко въздушни пироета преди да се сгромуляса с все сила на пода.Дъжд от кексчета се изсипа над главите ни.Успях да хвана едно.Захапах го
-Хъм...канелата им е в повече-казах премлясквайки доволно

Роуз беше права за канелата.
- Малко им е шоколада-добавих аз и седнах за кратка почивка за ядене на кексчета.- Малко са прегорели, но са хубави! Брей ако сме заедно, твоята 1/1698137498127409 талант се събира с моята 1/1698137498127409 и се получават 2/1698137498127409!! Уха, в кухнята, на пълен стомах се учи най-добре. Дори математиката взе да ми се отдава. Заграбих още няколко кексчета от пода и ги сложих в моя тиган.Роуз ме изгледа странно, но аз я прекъснах преди да ме попита каквото и да било. - Не, не възнамерявам да ги пържа! Кенед, по-добре залегни. - И тогава започнах да мятам по сестра си всякакви кексчета.До един момент. - Ооо, това е с ягодов пълнеж!- На втората хапка бях прекъсната от таймера. - Тестото втаса! Време е за сладки кюфтенца.
С подскочно бягане се доближих до хладилника и извадих сместа.
- Дай тавата! - заповядах на Роуз.Докато нареждах малките топченца покрити с шарени пръчици се замислих.- Ако човек види как се разпореждам в кухнята, няма да разбере, ч си по-голяма, Роуз. Какво да се прави, имам си авторитет и качества на лидер! - ухилих и се и метнах еднотопче по нея. То се закачи в косата и. Опитах се да не се разсмея, но не можах. Протегнах се нагоре и смъкнах палачинката с шоколад от главата си. Доставка по домовете. Започнах да я ям от единия край, нищо че беше прегоряла, и зяпах как сестра ми се мъчи да измъкне тестото от кестенявата си коса, омазвайки се цялата.
Като свърших с палачинката се заех да довърша сладките кюфтенца. Бяха около 50, цял куп. Щяха да стигнат за целия китайски народ...образно казано.
И това се свърши. Събрах кексчетата, които не бяха паднали на пода. Нямаше да минем с правилото за три секунди. Розова глазура, пудра захар, ядки, кокосови стърготини, шарени и шоколадови пръчици, захарни фигурки, всякави топинги и бонбони...с това беше покрит пода. На плота към тези неща се добавяше и обилно количество тесто. А по нас се бяха събрали всички нужни продукти. Почти. За да довърша докато Роуз още се мъчеше с косата си, извадих три чаши сипах първата без инциденти. Сложих я на масата пред Кенед. Докато сипвах другите две чаши повечето мляко изпадна на пода. Когато тръгнах да го прибирам в хладилника, стъпих на мокрия под и се изпързалях, изтърсих се на задните си части след цялата бъркотия. Когато станах в джобчетата на късите ми панталонки наистина можеше да се каже, че "дрънкат семки и бонбонки". Не се бях забавлявала така от дълго време.
-Трябва по-често да готвим!- заключих аз.

С много мъка успях да махна сладкото кюфте от косата си.Но за жаласт от нея изпопада какво ли още не.Шоколадовите пръчици и пудрата захар гордо седяха върху главата ми ,а аз се дразнех.Докато Кас седеше по дупе на пода,реших да организирам нова атака.Погледът ми бе привлечен от гигандския буркан с мед,който Кейт пазеше за спешни случеи.Е,сега щяхме да го опозотворим.Бръкнах в него и преди медът де се бе разтекал от ръката ми се приближих към Кас.Избърсах ръката си в гърба и.Започнах да се смея,но познавах отмъстителната природа на сестра ми и бях сигурна,че всеки момент ще забрави болката в задните си части и ще се насочи към мен с пай в ръка.Но аз побързах да се подсигуря като отидох до масата ,погледнах паявете,направих кисела физиономия и после доброволно се пльоснах върху тях.
-Няма да ме омажеш!!Муха ха хаха ха-извиках и аз и размахах бъркалката

Гост

Пред мен имаше някфи кексчета.Не изглеждаха много апетитни, но си казах " нека поне да опитам" .. След малко аз си взех и отхапах. Незнам но ми харесаха. Дали бяха хубави или не на мен ми харесаха. След малко ми се приходи до тоалетната и тръгнах натам с надеждата, нито една от двете да не ме проследят, понеже както се бяха разлиагвили и от това нямаше да се очудя.

-Оооо, ето тук дълбоко грешиш!- Грабнах другия пай и го забих в гърба и. Няма само за моите дрехи да се хаби праха, нали? Омозах пръстите си с пърчета пай.- Боровинкии! И това се получи страхотно. Казах ти, че нашите 2/1698137498127409 действат. - Роуз очевидно не очакваше атака в гръб и и отне време да се съвземе, но за това време аз вече бях подготвила втори удар. Размазах ягодите, предвидени за още незапочнатата торта - върхът на нашата кратка кулинарна кариера, в потника и. Реших да я подпомогна. - Боровинките са във фризера. - Докато чаках да омекнат достатъчно , че да оставят петна, започнах да събирам провизии. Заграбих захарта и течния шоколад, и остатъка от нещата за окраса. Топенето отнемаше време, затова взех да ям шамфъстъка и да я замерям с черупките.

-Браво!Пропъди гаджето ми.Заслужаваш пай в лицето.-изивках на Кас и взех един от оцелелите.Погледнах го.Бешя ябълков.-Хъм ,ако не беше любимият ми нямаше да ти се размине!-казах заплашително
Огледах се за нещо ,с което да я омажа ,но за жалост такова не видях.Прикривайки се с тавата отидох до фризера.Имаше сладолед.Да-идеалното оръжие.И то не какъв да е ,а шоколадов.Оторих кутията ,грабнах една лъжица и купа.Направих собственоръчен катапулт и една голяма топка полетя право към сестра ми.
-Това ти е за ягодите!-извиках и залегнах,защото нова вълна от черупки полетя към мен

Гост

След малко се върнах и погледнах доста учудено момичетата който водеха бой с храна. Аз се подпрях на стената до вратата и само гледах и се смях на двете момичета. Малко ми беше странно само да наблюдавам отстрани но неисках да си цапам марковата риза. Беше доста скъпа. А и без това не ми се очастваше в бой с храна.

Беше твърде опасно да се изправя,затова пропълзях на четири крака до Кенед.Задърпах крачола му.
-По-добре залегни.-предупредих го –Защото сестра ми се готви за нова вълна от кексчета-засмях се аз
Кенед явно не искаше да участва в кулинарната война,затова с риск да се отнеса пай в лицето,се изправих на два крака
-Стоп!-извиках и прикрих лицето си с ръце ,защото една палачинка се бе насочила към мен.За щастие успях да я отблъсна.
Пороя от сладки секна и аз огледах кухнята.Положението бе трагично.Дори мистър Пропар нямаше да ни помогне.А дрехите ми бяха целите в сметана.

Гост

-Уоу...мерси за спасението - засмях се аз като в същото време видях че някъф пай мисля че беше се засилва към нас...този пъ беше мой ред да се изцапам ама си казах "бе луд ли си хД" ...аз само бутнах Роуз ама съвсем внимателно така че да не я уцели.Пая имаше нова мишена - АЗ. Точно преди зблъсака аз реших да използвам нещо профисионално.Точно преди удара аз скочих и чрез нещо смесено от сорта предно/задно салто се превъртях и храната не ме уцели. (забраих тфа как са казва ;х)

-Ама ти не се отказваш-подвикнах към Кас,която пак се бе заела с размятането на пайове.Хванах остатъците от палачинки и ги запратих право към нея.После реших,че нямам нерви за повече сметана и шоколад.Пропълзях към хола като оставях сметанова диря след себе си.Все още на четири крака,застанах зад стената и плахо подадох глава.Погелднах към Кенед и му направих знак да дойде

Гост

Беше ми много странно...те се бият с хранаа аз глеам отстрани хД...След малко видях че на Роуз и писна явно а Касиди се поспря.Роуз отиде до хола и ми кимна да отида при нея.Аз веднага изхфърчах и я попитах:
-кажии Роузи..

» Плажа
» Бара на плажа:
» Бунгалото на плажа
» Къщата на Джеръми
» Къщата на алея 411