Къщата на плажа...

First topic message reminder :

Това бе къщата на плажа.Тук аз ,заедно със сестра ми и Кейт се нанесохме.
[Only admins are allowed to see this image]

Гост

Тя се доближи до мен и ме целуна...аз разбирасе реагирах както трябва:прегърнах я и я целувах...така я прегърнах че тя беше плътно върху мен.След дългата целувка аз я погледнах...загледах се в нея и се замислих...след това я погаделичках и казах:
-на бас че имаш гъдел xD

Кенед започна да ме гъделичка.Аз започнах да се мятатам наляво-надясно.Дивана не беше много широк ,затова се пльоснах на пода.В последния момент хванах Кенед и го повлякох със себе си.Засмях се,защото той май се изненада ,че го съборих

Гост

Момичето ме повлече най неочаквано.Аз щях да падна точно върхо нея, но нали съм ловък (хД) аз паднах на едното си рамо, хванах я така че да я обърна ...но в същото време и да бъда внимателен...така аз бях по гръб а момичето върху мен и казах:
-много си силна! (хД) - като се засмях и я прегърнах като тя отново беше прилепнала за мен.

-Това е защото винаги си идяждам всичко-продължих да се смея
Беше си малка лъжа,защото никога не си изяждах зеленчуците.Кенед ме беше притиснал съвсем близо до себе си.Целунах го по врата и после го погледнах.Усмивката все още беше на лицето ми.

Гост

- личи си (хД) ... не мислиш ли че е малко скучно само така? - попитах като продължих:
-трябва да измислим нещо ново и нещо по яко... - след тези думи аз я целунах...целувката беше много дълга и аз продължавах и продължавах...

-Хъм...-казах като за миг отделих устни от неговите.
Започнах да розкопчавам ризата му,но ,когато стигнах до средата,се спрях.погледнах го.Исках да разбера какво мисли.Знаех,че сестра ми е горе и ще ме убие,но май не ми пукаше.

Гост

Аз продължавах да я целувам.Харесваше ми все повече и повече.Когато започна да ми разкопчава ризата се стреснах съвсем малко, защото знаех че сестра и е в другата стая, но това не ме спираше да я целувам.И не ми пукаше.Щом Роуз иска да направи това аз щях да се съглася с нея по всяко време за всичко защото аз държа на нея.

Той продължаваше да ме целува,затова аз от своя страна продължих с копчетата.Щом свърших с тях, се завъртях така,че да съм отдолу.Свалих ризата му и я запратих нанякъде.Не знаех дали съм готова да продължа,но изпитвах нещо повече към Кенед.оставаше ми само да се моля Кас да не се появи.

Гост

Когато тя свали ризата ми аз се запитах на ум "Ноо...сега ли ... тук ли..." ... Аз продължавах да я целувам, но ми беше някък неудобно така да съм върху нея.Аз се претъркулих и тя отново се озова отгоре ми.Роуз ми свали ризата...значи и аз трябваше да направя нещо, но си помслих "искам да видя какво ще направи първо тя" .. аз прдължавах да се наслаждавам на всяка нейна целувка.

Следкато се завъртяхме отново,Кенед пробължи да ме целува.Исках да стигна и по-далеч,но пода в хола не ми се струваше подходящо място.За жалост и стаята ми не беше вариянт,защото Кас щеше да ни чуе.Но имаше и още нещо.Познавахме се съвсем от скоро,а аз не бях от момичетата ,които си лягат с някого просто за спорта.Имах чувства към Кенед и бяха по-силни от вичко,което бях изпитвала някога към някой.Едно лекомислие щеше да съсипе връзката ни,а аз не исках да го загубя.

Гост

Аз видях че тя целеше нещо.Искаше да продължим и тогава ми хрумна идея... и я изръсих:
-ъъъ...вижда се че неможе по тихо амии искаш ли у нас? можем даже да крещим от смях .. няма никой ^^ наште са извън Ню Йорк - изказах идеята като през това време с мъка бях отделил устни от нейните...

-Добре-казах все още задъхана
Изпправих се бързо и затърсих с поглед ризата на Кенед.Взех я и му я подадох.Реших да не си вземам яке ,защото навън не беше чак толкова студено.Отворих вратата иизчаках Кенед да дойде.

Гост

Момичето ми подаде ризата и аз я облякох.Леко си тръснах главата настрани зада може косата ми да си е както трябва да е и след това се запътих къмвратата.В този момент се усетих че нещо ми липсва...замислих се прихапах устни и разбрах че обицата на устната ми я няма.Поогледах се и я видях на масата до телевизора.Взех я и набързо си я сложих и отпрашихме с колата ми.

Бях взела някакво книга, но толкова ми си спеше, че сутринта се събудих върху страниците. Светлината идваще през прозорица беше слаба. Чуваше се леко тропане по покрива. Валеше. Като погледнах часовника си помислих, че нещо не довиждам. Вече беше късно. Но за мен никога не е късно да изляза навън. Нямах идея накъде да се запътя. Затова натъпках всичко, което може да ми потрябва, в една огромна чанта. Не знаех също и дали къщата е празна, но за всеки случай се промъкнах на пръсти по стълбите. Отворих вратата възможно най-внимателно и се намръщих, когато въпреки всичките ми усилия, тя изскърца здраво. Побеснях и я треснах с всички сили. Едвам не я изкъртих. Поне веднъж като си изкараш яда на нещо и се чувстваш добре часове наред. С бодра крачко тръгнах по улиците.

Гост

След не много време пристигнахме.Нямаше много път от апартамента ми до къщата й.Влязохме ... аз се поогледах и видях че няма никой.Явно трябваше да изчакам сестрата на Роуз зада се разберем и да и разкажем всичко.Аз се настаних на един обикновен стол.

Щях да я убия...Само да я видех и на другата сутрин щеше да се събуди с разбит нос... Вече виждах как плаче за красивото си лице, но сама си беше виновна...Тя изчезваше постоянно, но този път вече премина границата..49 часа..От 49 часа тя се скитосваше по улиците или по чуждите легла..Можеше поне да се обади все пак..
Прекалено заета да 'и се ядосвам, чух звънеца с няколко секунди закъснение. Който и да е бил, явно вече си бе отворил, защото тежките му стъпки отекваха из цялата къща.. Най-вероятно беше Роуз...Отново се заслушах в шума..Странно, можех да се закълна, че по стълбите се качват двама човека. Значи водеше непознат..Ооо, не пожелавам на никого да бъде на нейно място следващите пет минути...
-Роузмари Хатауееей! - извиках аз с най-строгия тон, който успях да докарам.

С Кенед влязохме в къщата ми.Сторими се тихо,докато не чух заплашителния тон на сестра ми.Тя направо крещеше ,а аз замръзнах на място.Знаех си ,че трябваше да си напиша завещанието преди да се прибера.Чувах как се приближава.Реших,че ще посрещна съдбата си с гордо вдиганата глава.Погледнах към Кенед ,а лицето ми беше пребледняло.Чакаше ме як скандал.
-Ужас...Ако не оцеблеем..да знаеш,че те обичам-казах и го целунах приди сестра ми да искочи като някое торнадо от горния етаж

Гост

-Ллеле...сестра ти е доста строга... - казах като се очудих и погледнах очудено като зачаках сестра и зада даваме обяснения.КАкто бях на стола просто изскочих и зачаках сестрата на момичето.

(сори за малкия пост -.-)

-На мен ли го казваш-промърморих
Сестра ми беше по-малка от мен и все пак умираше да ми се кара.Може би го бях заслужила ,защото наистина бях безотговорна.Но на моменти и тя прекаляваше.И този беше един от тях.Шумът от стъпки се засилваше.Скоро щеше да е тук и да отнеса боя.Стори ми се изключително несправедливо.Все пак не бях направила нищо лошо..Е,поне за моите представи.Знаех ,че Кас е строга,защото се притеснява.Но всяко нещо си има граници...

Гост

Сестра и идваше.Аз не я познавах и затова разбирасе нямаше да хукна да и казвам да не крещи.Но все пак и двете бяха големи и имат право на по голям избор и какво като е отсъствала повече от ден пък... - замислих се аз. Но пък ще и обясним :
-ее... така или иначе все някога ще се кротне.Ще и разкажем за всичко освен за.... *прошепмах й нещо* ... знаеш какво!

-Обичаш го?!? Не стига, че цели 49 часа не благоволи да ми се обадиш или поне да ми пратиш съобщение, а сега и пристигаш вкъщи с поредния непознат, като вече твърдиш, че го обичаш... Знаеш ли, ако изобщо си имала някакви шансове да се измъкнеш от този скандал, вече ги пропиля...Ти изигра картите си, Роуз..И то грешно...
Бях бясна! Какво си въобразяваше това момиче?! Хвърлих бърз поглед към момчето с нея...Изглеждаше доста учудено, май не бе очаквало такава реакция... Едва ли щеше да му се наложи да свиква, бях почти сигурна, че ще повдие опашка като уплашено кученце веднага щом скандалът свърши..или на следващия ден.
- За да не губим времето на момчето в крясъци, ще направим така...Давам ти десет минути да обясниш всичко.. И Роуз...За твое добро бъди убедителна...

Идеше ми да и се развикам.Бях много избухлива и макар и да знаех,че не е в моя полза мислех и аз да почна да крещя.
-Ти си ми сестра не майка!-започнах –Какво като ме е нямало няколко часа?!-повиших глес.Знаех ,че не са просто няколко часа,но трябваше да се защитя-Кенед не е поредния непознат.Аз наистина го обичам!Но ти едва ли можеш да го разбереш.Бас ловя,че дори не знаеш значението на тази дума.Нямаше ме ,защото бях при него.Не съм се скитала по улиците ,нито съм правила нещо ,от което да се срамувам.И не ти се обадих ,защото ,ако го бях направила,ти щеше да ми се развикаш както сега.-усетих,че вече крещя.
Не ми пукаше.Тя трябваше да резбере

Гост

Засега само гледах отстрани.Исках да видя дали сестрата на Роуз когато вече е рабрала каде е била Роуз може би ще се поуспокои.Е и аз щях да се намеся разбирасе, нямаше да гледам само отстрани.Но засега исках само да видя реакцията на Сестрата на Роуз. Моите очаквания бяха, че спора ще проделжи това значеше че и аз щях да се намеся.

Познавах Роуз много добре и бях убедена, че ще реагира така.В момента не мислеше трезво.Само викаше.Знаех, че аз също съм повишила тон, но нейните децибели стигаха до небето.
-Според теб не знам какво значи да обичаш?Правилно ли съм разбрала?-казах с насмешка.-Ти знаеш ли какво значи тази проста шест буквена дума?Какво си мислиш,че с една-две целувки и вече се обичате?Сигурна съм ,че се познавате от няколко дни.Но ти естествено знаеш най-добре.Да обичаш значи да си готов на всичко за някого, да обичаш значи да споделяш.Кое от тези две неща откриваш в чувствата си?Готова ли си да споделяш с него?А да умреш за любовта си?-продължих със същата интонация.
Бях сигурна,че това е поредния й флирт за една нощ.

Гост

Преди няколко минути бях съвсем спокоен, но сега, когато сестрата на Роуз каза това аз лично го приех за обида. На косъм бях да закрещя и аз, но все още не показвах това. Стоях точно до Роуз и слушах как крещяха като гледах Сестра и и бях готов да продължа спора с тях. Сестра и просто незнаеше какво бяхме правили ... това че се познавахме от няколко дни не беше точно така. Но небеше и съвсем грешно. С Роуз не се познавахме от много време, но знаехме достатъчно един за друг зада се каже че се обичаме.

» Плажа
» Бара на плажа:
» Бунгалото на плажа
» Къщата на Джеръми
» Къщата на алея 411