Уолстрийт

First topic message reminder :


Една от най-оживените улици в Ню Йорк.

- Е .. не си го изкарвай на мен !! - в този момент се усетих, че още дори не сме се запознали и подадох ръка - Джош !!
Момичето не изглеждаше лошо, но явно имаше лош ден и щеше да бъде трудно да завържа разговор, когато е толкова изнервена .. но в крайна сметка и аз имах ужасен ден , щяхме да намерим теми .. очаквах да чуя и нейното име ..

Е какво пък..това,че до сега денят ми беше ужасен не означаваше,че трябва да продължи да нъде такъв.Той подаде ръка и се представи:
-Джош.
Поех ръката му и казах:
-Аз съм Ники. И да,Джош прав си не е нужно да си го изкарвам на теб,просто ти беше първия,които ме заговори. Всъщност защо реши да седнеш тук?
Едва ли въпросът имаше много смислен отговор,но все пак ми беше любопитно.

- Тази пейка беше най-симпатична.. - изхилих се глупаво и огледах Ники.
След огледа осъзнах, че тя много ми прилича на някой , но не можех да се сетя на кой. Мразех това чувство. И за да не се дразня, трябваше да спра да мисля за това. Продължих "разговора" :
- От Ню Йорк ли си?

- Не.От Англия съм,но Ню Йорк е...преместих се в Ню Йорк. - щях да започна да разказвам за живота си в Лондон,но това не беше любимата ми тема.
- Ами ти? - английският му беше някак по-различен , имаше акцент,затова предположиш,че й той не е американец.

- Аз също не съм от Ню Йорк , от Австралия съм.
В този момент погледнах към часовника си, ставаше наистина късно, но все още нямах намерения да се прибирам.Това момиче ми изглеждаше интересно и имаше да си говорим за още много неща.Поне така изглеждаше....
Тя беше англичанка.Също като първата, с която се запознах. Още не познавах тукашните, но имаше достатъчно време, за да ги опозная, защото най-вероятно щях да остана в Ню Йорк за постоянно. Защо не ?! Градът беше хубав. Огледах се наоколо - хората, сградите.. но в този момент реших, че Ники ще си помисли, че ми е скучно и искам да си ходя. Това съвсем не беше вярно, така че се опитах да спра тези глупави разсъждения и се върнах към разговора.
- Ню Йорк е хубав град, ти защо се премести тук? - полюбопитствах аз, исках да разбера нещо повече за миналото ѝ, въпреки че току-що се запознахме.

- По много причини..-измърморих.
Не,че ме притесняваше да му кажа просто ми беше странно.Познавахме се от няколко минути.но какво пък..
- Не се разбирах много с нашите..добре де не се понасяхме и един ден просто си събрах нещата и се махнах. - свих рамене.
Изведнъж усетих как едри капки се застичаха по гърба,глават,крата ии навсякъде..без никакви признаци просто заваля.
Хванах Джош за ръката и го подканих:
- Хайде да си намерим по - сухо място.

Тя тъкмо започна да разказва и изведнъж ме хвана за ръката и ме дръпна с думите "Хайде да си намерим по-сухо място" .. съгласих се и тръгнах след нея. Тичахме много бързо, защото дъждът се засилваше. Стигнахме до един голям блок, в чийто вход се скрихме докато дъждът се успокои малко след това щяхме да търсим някое по-приятно местенце. След като влезнахме и двамата започнахме да тръскаме дрехите си.
- Ухх .. какво беше това ?! Нямаше никакви признаци за дъжд до преди малко .. - измърморих аз.

- Май в Ню Йорк е така.
По дяволите..цялата бях мокра.Мразех да ме вали. Но все пак ми беше по интересно да науча още нещо за Джош отколкото да си стоя с вкиснатите си мисли.
- А теб какво те води тук австралиецо?

- Ами .. - замислих се - .. може би това, че търсех нещо различно. Бях сърфист в Австралия, но след като претърпях инцидент и ми бе забранено да се качвам на дъската , реших, че няма какво повече да правя в Сидни и искам нещо ново. И Ню Йорк се оказа подходящо място. Всъщност .....
Не можах да довърша мисълта си , защото от тъмнината в дъното изскочи някакъв възрастен мъж, видимо недоволен, и започна да мърмори нещо на някакъв език, след това премина към по-познатия за нас- английски, но пък със странен акцент . Е все пак от всичко, което той каза разбрах " Махайте се оттук " .. като че ли това ми беше напълно достатъчно. Явно беше недоволен от това, че ползваме тази сграда за подслон. С Ники се спогледахме, чудейки се какво да правим, но след като мрънкащият тръгна към нас с бърза и яростна крачка и двамата хукнахме навън. Чудесно .. отново се озовахме под неприятния нюйоркски дъжд, който май нямаше намерения да спира. Изтичахме под едно дърво и се свихме долу. Това беше най-добрия подслон, който можехме да намерим пък и вече бяхме задъхани, нямаше смисъл да продължаваме. Ники беше само по тениска затова и предложих якето си ...

Дъждът не спираше,а миниатюрната корона на дървото под,което бяхме почти не ни предпазваше. А освен това ставаше и все по-студено.Кожата ми започна да настръхва понеже бях само по една тънка тениска.Изглежда Джош го забеляза и ми предложи якето си.Взех го и го облякох.Е,не беше точно моя размер,но за сметка на това почти моментално се стоплих.
-Вече съм достатъчно мокра,че да не ми прави впечателние,а и ти също..можем да походим до някое друго място?
Не изчаках да ми отговори.Затичах се под дъжда,но след,като видях,че го няма зад мен извиках:
-Хайде! Ела де...това е само малко дъжд.
Той се засмя и ме догони,а после двамата продължихме до кафенето в края на улицата.

Потичахме за пореден път под дъжда. А и както каза тя - бяхме твърде мокри , за да ни направи впечатление. Стигнахме до кафето в края на улицата, което беше доста пълно .. но това беше нормално като се има предвид времето навън. Седнахме на последната останала свободна маса в дъното. Наблюдавахме се около 3-4 секунди , след което и двамата избухнахме в смях. За 20 минути ни се случиха толкова неща .. Любезна млада сервитьорка дойде и за съжаление прекъсна смеха ни с въпроса :
- Какво ще желаете ?
Без да се замислям, отговорих :
- За мен едно капучино, а за приятелката ми .. - погледнах към нея с очакване - Ти какво ще пиеш? Аз черпя. - усмихнах се приятелски ..

-Аз..-беше рано за каквото и да било алкохолно затова щях да мина на сокче-За мен портокалов сок.
Момичето се отдалечи с поръчките ни.Помълчахме и след секунда отново избухнахме в смях. След,като успяхме да се увладеем свалих якето му:
-Благодаря.-казах и му се усмихнах.

Тя ми подаде якето , взех го и докато го оставях на свободния стол до нас , заговорих:
- Е , можем да се върнем към разговора си .. разкажи ми нещо друго за себе си. - отново усмивка се изписа на лицето ми.

- Няма много добри неща за казване.. - нямаше защо да го лъжа.
Съвсем скоро щеше сам да си разбере,че съм ходещо бедствие.
- Никога не съм се вписвала особено добре някъде..просто защото нямам никаква идея какво точно искам от живота.Но няма смисъл да ти губя времето с моите философски разсъждения..има едно нещо,в което определено съм добра и това е да си изкарвам добре,независимо от обстоятелствата и въпреки,че съм морка като кокошка в момента ми е много приятно.
Замълчах за малко,а после го попитах с усмивка на лице:
- Кажи ми за сърфа и Австралия..винаги съм искала да мога да карам и да посетя тази държава.

- Ами защо не го направиш ? Сърфирането е страхотно, от малък мечтаех да стана професионален сърфист, защото израснах в Австралия с толкова много сърфисти около себе си , живеех на плажа и това беше ежедневието ми - седях на плажа и гледах как карат сърф , учех се по този начин и един ден се почувствах достатъчно готов, за да опитам. Купих си сърф, качих се и сякаш бях карал години наред. Това просто беше в кръвта ми и аз го чувствах. Учих се години, тренирах усилено , дори на практика зарязах ученето заради страстта си , но просто едно по-тежко падане разби всички мои мечти и цялото ми бъдеще. Лекарят каза без повече сърф и това ме съсипа. Дойдох тук, за да търся нов живот .. - малко се смутих след като отново си припомних жалката си история. После се обърнах към Ники, тя ме гледаше сякаш наистина и е интересно..

-Това звучи..тъжно.
Досега не бях имала смелост да преследвам мечтата си,така че не можех да кажа,че знам какво му е,но все пак едва ли се чувстваше добре.Момичето ни донесе поръчката.Отпих от сока си и казах:
-Добре,че се реши да седнеш до мен на онази пейка..щеше да е голяма загуба да не те познавам.

Щеше да е голяма загуба да не ме познава ?! Това може би беше комплимент .. може би тя ме харесваше. Беше точно като по филмите - случайното запознанство и след това едно истинско приятелство или .. истинска връзка, винаги се случваше нещо такова, е.. сега може би нямаше да се случи така, но пък кой знае ?
Тя наистина ми харесваше, симпатична е , добър слушател очевидно .. познавахме се от едва два часа, не знам какво ми става.. ами сега какво щеше да се случи, сигурно вече е 10 или 11 часа т.е. скоро трябваше да си тръгваме , какво да направя !? Аз определно исках да продължа контакт с нея, да ѝ взема телефона ?! Твърде прибързано.. направо сега да си уговорим срещата, отново прибързано.. да я следя няколко дни и да направя, така че да се срещнем случайно.. нее, може би този вариант не беше добър. Какво да правя?! оохх.. трудно е ..
- Ами .. ъъ .. да, предполагам, хах .. - измърморих.. не знаех как да отговоря на това, което тя каза - хубаво е, че се запознахме..
След това на свой ред отпих от капучиното си, докато правех това се замислих как никога не съм имал сериозна връзка, не че това беше времето и мястото, за да разсъждава малкото, но присъстващ в главата ми мозък на тази тема, но той явно нямаше намерения да спира.. продължих да си мисля как не съм имал приятелка за по-дълго от 2 седмици и как това е сериозен проблем като се има предвид, че съм на 21, е това беше все пак купонджийския живот в Австралия, тук щеше да е различно, вече съм сериозен и зрял, животът ми е различен и може би щах да намеря някоя.. след последната мисъл погледнах към Ники...

Май го стреснах..промърмори нещо от рода,че наистина е хубаво,че се познаваме..а на мен ми стана малко смешно. Какво ли си помисли? Настрана от това неговото замислено изражение някак ми допадна..беше сладко. Освен това един вид му се възхищавах за всичко,което беше постигнал и затова,че беше имал смелоста да продължи напред,когато вече е нямал нищо. Аз просто избягах...но сега нямаше смисъл да мисля за това.
- Хей, Джош. - казах и размахах ръка пред лицето му.
Изглеждаше така сякаш е на друга планета.

На мозъка ми май му беше дошла музата, защото не можех да спра тези толкова дълбоки и мъдри разсъждения. Но пък Ники успя, размахвайки ръка пред мен. Повдигнах глава и се изчервих. Беше малко невъзпитано да се държа така, но какво да направя като ми се спеше и мислите ми бяха някъде другаде.
Допих капучиното си и ми се искаше вече да се прибирам, защото наистина очите ми се затваряха, но някак си също исках и да продължа разговора си с нея .. или просто исках да съм с нея още дори и да не си говорим.. да я поканя да спи у нас? Хмм не. Е на мен явно ми беше доста трудно да реша какво трябва да правя затова оставих тя да го реши, погледнах часовника си и казах леко заспало:
- Става много късно .. ще трябва да се прибирам ...

-Разбира се...вече е късно.
Платихме на сервитьрката и излезнахме.Навън беше тъкмо.Какво ли бях очаквала...явно беше минало доста време.
-Беше ми много приятно Джош..
Сега какво трябваше да направя? Да му стисна ръката?!

Излезнахме, тя ме погледна и каза, че и е било приятно .. сега какво да правя!? Стискане на ръце.. я, стига, та ние не бяхме някакви чичковци, тъкмо приключващи бизнес сделка .. нямаше да и стисна ръката, да се усмихна и да потегля към нас? Не.. хрумна ми нещо.. :
- На мен също, къде живееш? Наблизо ли ? Мога да те изпратя, за да не се прибираш сама, късно е и навън е тъмно и опасно особено в такъв голям град..
Може би това беше някакъв добър вариант, после щях да му мисля за неловката ситуация със сбогуването. Или щях да я оставя тя да прави каквото намери за добре..

-Живея в Бруклин..
По-уместен отговор не ми хрумна.Двамата тръгнахме към нас..и пак заваля.
Двамата започнахме да бягаме.Днес явно наистина не ни вървеше откъм време.Размахах ръце в опити да привлека вниманието на някое такси,но всички наоколко правеха същото,а свободни таксита не се виждаха..добре че бяхме близо до нас.

пс:пиши тук.