Къщата на алея 411

[Only admins are allowed to see this image]

Поредния ден в управлението бе приключил.Няколко глоби за превишена скорост и един банков обир бяха основната причина за моето нестихващо главоболие.Реших, че бучащата болка кънтяща в главата ми ще стихне само и едниствено след като се прибера.Изминах краткото разстояние от управлението до входната врата с помощта на стария форд на сини и червени ивици, който се броеше за служебна кола.Завартях ключа на стартера и давещия се двигател замря.Все още бях облечен с унифрма , сдобила се с няколко петна от кафе в следстие на сутрешния инцидент , при който саржанта бе изпуснал чашата си върху мен.В нормална ситуация бих се развикал, но имах две основни правила за оцеляване-първото:никога не викай на шефа и второто:винаги му носи студено кафе.Второто правило започна да фигурира в живота ми , следкато разбрах , че саржанта доста често изпуска чашата си.
Продължих по алеята водеща към входната врата , търсейки ключовте си.На ключодържателя висяха поне петнадесет , но аз знаех кой е точният , защото именно той щеше да ме отведе към спасението наречено мач и бира на дивана.Завартях го два пъти в ключалката и запристъпвах тихо по тъмния коридор.Наближаваше три през нощта и предполагах , че съквартирантите ми спят.Вратата зад мен се затвори и единственият шум , който се чуваше бяха стъпките ми.Качих се по скърцащите стълби и затърсих дръжката на вратата .Отворих я и се отправих към тежкия дървен гардероб на отсрещната стена.Издърпах на посоки едни къси панталонки и една тениска от купа.Влязох в банята и взех един студен душ.Не се задържах много и слязох на първия етаж.На път за крайната ми дестинация, а именно дивана, се отбих за шише студена бира.За щастие Джейс не бе успял да пребори стека в хладилника и запасите ми бяха почти непокътнати.Отворих шишето с едно движение и побързах да се просна върху дивана.Включих телевизора и веднага си намерих мач, който да ме откъсне да момент от работата и проблемите.

През целия път до къщата онази глуповата усмивка , причината за която бе Том , не слизаше от лицето ми.Всичко се бе случило така бързо и в същото време имах чувството , че той винаги е присъствал в живота ми.Някъде между кварталния супермаркет и пощенската кутия пред нашета къща открих , че си тананикам.Да, определено бях здраво хлътнала.Дори не усетих кога успях да стигна до дървената врата на единствената боядисано в жълто къща на улицата.Не обичах да нося чанта със себе си, затова повечето от личните ми вещи се скатаваха на всевъзможни места по мен.Няколко банкноти от по десет долара кротко си лежаха в обувката ми , телефонът ми заедно с шепа дребни монети запълваше джоба на дънките ми , а ключ въобще не носех.Обичах да го оставям под изтривалката за обувки , но днес го бях дала на Джейс, защото той загубил своя или нещо подобно.Аз обаче знаех какво да правя.Заобиколих къщата и застанах пред прозореца на хола.Винаги го оставяхме леко открехнат и днес не бе по- различно .Прехвърлих единия си крак , но бе твърде тъмно и не видях , че някой е мръднал стола, на който обикновено служеше за помощно стредство при прескачане.Следващото, което усетих бе студения под.
-Ох-измънках и побързах да се изправя.

Блаженото ми спокойствие бе прекъснато от едно глухо тупване.Изправих се бързо и приближих към фигурата , която само преди миг ме бе откъснала от тъй бленувания мач и студената бира.В тъмнината не успях да се ориентирам достатъчно бързо, но щом пръстите ми намериха ключа за осветлението , веднага разпознах момичето , което сега лежеше на пода пред прозореца ми и стискаше крака си.Естествено Лекси не признаваше нормалното влизане през дървеното нещо наречено врата.Нерядко се случваше повторение на тази ситуация , но обикновено тя успяваше да влезе без да падне-Причината бе столът, който бях преместил сутринта.
Подадох и ръка и и помогнах да се изправи.
-Така става като не си носиш ключ-смъмрих я аз и зачаках обяснение

Браян ми помогна да се изправя и веднага се сблъсках с онзи поглед тип "чакам обяснение".Животът с полицай не беше никак лесен.
-Ъм, Джейс е виновен!-направих първото , което ми хлумна, а имено да натопя този, който не присъства.А и Джейс имаше склоността да пъха чорапите си в миалната.И да не отделя цветното от бялото пране , което бе прчина за съсипването на любимата ми жълта тениска, която вече не бе така жълта.-Взе ми ключа без да пита и после излезе.
Имаше доза истина в твърдението ми.Джейс наистина бе взел ключа ми , но първо ме бе попитал.Само че сега не той , а аз бях изправена пред строгата физиономия на Браян.Дадох всичко от себе си , за да докарам възможно най-невинното изражение .
-Трябва да се качвам !-изчуроликах радостно , надявайки се Браян да не е усетил опита ми да избегна темата.
После минах покрай него и почти се затичах към стълбите.
-Лека нощ !-подвикнах и се заех с изнизването.
Щом затворих вратата на стаята си почувствах как пулсът ми най-после се успокоява.Бях толкова уморена ,че обичайното двадесет минутно киснене в банята се превърна в пет минутен бърз душ.Облякох старото долнище на анцуга си и една фанелка на някаква неизвестна за мен рок банда и се пъхнах под завивките.Затворих очи и след няколко минути вече спях и дори месния духов оркестър нямаше да може да ме събуди.

Гост

Оставих се в ръцете на Лекси и не знаех дали съм сбъркал. Хванахме си такси и тя обясни на шофьора на къде да кара. Местата и улиците, които минавахме, не ми бяха понятни. Ню Йорк е голям град, който крие доста непознати места за мен. Един живот сигурно не би ми стигнал, за да го обиколя и запомня.
Таксито спря пред някаква къща. Реших, че това е жилището на Лекси. Нямаше какво да е. В един през ноща няма къде другаде да ме заведа, или има!? Тя беше досатъчно луда, но привлекателно и хубаво луда, може бе за това я харесвах.
Платих на таксиметровия шофьор и слязохме.

Пристигнахме сравнително бързо.Както обикновено нямах ключ, а в къщи беше тъмно, следователно нито Джейс , нито Браян си бяха вкъщи или ако бяха , най-вероятно сладко си похъркваха.Така се озовавахве в любимата ми ситуация.Прескачането на прозорци.
-Хайде-ухилих се на Том и го задърпах към задния двор.
Прозорецът отново бе открехнат .Браян бе свикнал с моета заблеяна природа и се бе научил да го оставя така.Том обаче ме гледаше доста странно-
-О, това е моета къща.Аз живея тук, но нямам ключ-усмихнах се-Джейс е виновен!-изтърсих по навик.
После преметнах крак през перваза и тупнах от другата страна.
-Твой ред е -подвикнах на Том

Само аз , мачът и студена бира...нямаше нищо по-хубаво.И точно когато реших, че съм попаднал врая едно глухо тупване ме върна в реалността.
-Лекси!-извиках аз-Почни да си носиш ключове!
Станах набързо и се приближих до ключа за осветлението.След едно щракване разбарх , че този път не е сама.Или беше това или беше полудяла и си говореше сама.Е, все пак беше Лекси и лудостта още не беше отпаднала като вариянт.С бързи крачки изминах разстоянието от дивана до прозореца, за да разбера , че води момче със себе си.Е, явно не беше луда...въпреки , че кой нормален ще влиза през прозорца при наличието на звънци?!
Момчето влезе след нея и аз го изгледах изпитателно.
-Какви си ги надробила пак?-попитах я
Беше като малките деца.Да се появи след пулонощ с момче и то през прозореца...

Гост

Влязохме в къщата, като крадци и ни посрещна някакво момче, което имаше доста сериозен вид. Предположих, че той е съквартирант на Лекси. Не ми беше много приятен. Първо ревнувах от него, а второ държи се малко прекалено бащински.
- Лекси аз ще тръгвам, не искам да ти създавам проблеми - приближих се, прегърнах я и я целунах за довиждане.
- Само да ми покажеш, къде е вратата! - засмях се аз, като се сетих за начина ни на влизане и за физиономията на другото момче, на когото май не му бях много приятен.

Ох!Когато се нанасях мислех, че ще е забавно да живея с момечтата.Да , ама не!Нищо подобно.Откакто деляхме една къща в пералнята изникваха чорапи , а прането незнайно защо винаги се оцветяваше.А сега Браян проявяваше и бащинско чувство.
-Живея в свободна страна и ще влизам от където си искам!-изсъсках насреща му
После се обърнах към Том
-А ти никъде няма да ходиш!-казах все още разпалена.
-Ти няма да ми казваш какво да правя!-отново се обърнах към шерифа-А ти няма да му се връзваш-главата ми отново се завъртя този път към Том
-А сега кой иска бира?-усмихнах се и седнах на дивана.
Тъйкато не ми се ходеше до кухнята взех тази на Браян.Все пак той изпиваше редовно млякото ми от хладилника и имах да му връщам.

Лекси се разкрещя , а момчето с нея , което май не ме харесваше особено, стоеше и наблюдаваше сцената.После съъвсем спокойно тя седна на дивана.Последвах примера и , но веднага щом седнах , издърпах бирата от ръката и.
-А, не.Тази си е моета.-ухилих се и отново зазяпах екрана
Животът с момиче никак не е лесен.И особено с Лекси.Доста лесно се палеше и случката от преди малко го доказваше.Момчето с нея обаче не беше виновно.
-Сядай при нас-подканих го аз
Изглежда той и съквартирантката ми имаха нещо повече , а това означаваше, че щяхме да се засичаме с него и не исках да сме в лоши взаимоотношения.А и изглежда за Лекси бе важен.
Вдигнах бутилката с бира, но някой вече я беше изпил.Хвърлих един обвиняващ поглед на Лекси и станах от дивана.Изминах краткото разстояние от дивана до хладилника, което заедно с другия ми съквартирант ,Джейс , бяхме скъсили възможно най-много и взех три бутилки бира.Върнах се отново на дивана.Отворих тази на Лекси и и я подадох.Другата запазих за мен , а последната метнах към нашия гост.
-Наздраве!-надигнах бутилката и изпих почти цялото и съдържание
Цял ден мечтаех за този момент.Студената бира и мача бяха моето спасение след дългия и доста натоварен ден в управлението.А сега имах и бонус-добра компания

Хвърлих един поглед на Браян и мислено му благодарих, задето се държи толкова мило.Наистина за мен беше важно той , Том и Джейс да се разбират.Взех бирата , която шерифа ми подаде и се зарадвах , че няма да си изпочупвам ноктите докато я отворя.Том все още стоеше и ни надблюдаваше.И понеже не обичах нещата да не стават както аз искам, станах и го издърпах при нас.Реших , че въпреки позатоплянето на чувствата между момчетата, ще е по-добре да съм между тях.Кой знае -момчетата бяха по непредвидими и от пиян шофьор зад волана на тир.
-Наздраве!-отвърнах аз с малко закъснение и последвах примера ня Браян
Скоро обаче осъзнах, че ми се привиждат овце.Сигурен признак, че ми се е доспало.Сложих глава върху рамото на Том и се отпуснах.Все още чувах шума от телевизора, но не можех да различа ясни фрази нито отделни звуци.

Загледах се в екрана пред мен, но когато хвърлих поглед към Лекси останових две неща:беше изгълтала цяло шише бира и сладко си похъркваше върху рамото на гостенина ни.
-Трябва да я занеса горе-отбелязах и се изправих
Протегнах ръце, но точно преди да я вдигна една круша в съзнанието ми засвети предопредително.
-Ъм, всъщност, защо не я занесеш ти?-отдръпнах се рязко
Ако Лекси и момчето бяха гаджета, което точно сега ми се струваше доста вероятно, той би предпочел собственоръчно да я занесе горе.Аз самият бих искал това.Върнах се обратно на мястото си, издърпах вече празното шише от ръката и и отново се обърнах към приятелят на Лекси.
-Стаята и е на горния етаж, третата врата след стълбите в ляво.-постарах се да звуча равнодушно , за да не си помисли нещо-Но ако не искаш , аз ще се справя...
Допълних за всеки случей, макар вероятността да бе нищожна.

Гост

Браян явно не беше толкова лош, за колкото го мислех, но въпреки това все още ревнувах Лекси от него.
Седнахме на дивана и тримата. Момчето донесе три бири - една за него, за Лекси и за мен. Благодарих му, като кимнах. Лекси набързо си изпи бирата и това май оказа смоето влияние, защото малко след това склони глава на рамото ми и май беше заспала.
Браян ми предложи да я занеса горе и аз приех:
- Само я хвани да не тупне, докато стана.
Станах от дивана, а Браян я държеше за рамената, вдигнах я на ръце и я понесох по стълбите за нейната стая.

Аз държах спящата Лекси , а той стана.Сред това я вдигна и я понесе по стълбите.
-Третата врата след стълбите в ляво-повторих след гостенина ни
Бях виждал Лекси заспала и знаех, че спи непробудно и едно викане няма да бъде достатъчно, за да я събуди.Май сега бе момента да и кажа , че прането отново е придобило шарен оттенък, следкато униформата ми разпои.Но дори да го кажех, това нямаше да ми спести виковете и.Защото тя винаги истерясваше, когато
съсипехме дрехите и.Така стана и когато я залях с кафе преди няколко години на първата ни среща.Беше в Сентрал парк и аз неволно изцапах бялата и тениска.Е, тогава ми беше бясна , но сега през смях си спомняхме за този инцидент, който бе причината сега да делим един покрив.
Чувах стъпките на момчето и се надявах да е успял да се ориентира.Вдигнах краката си на масата и допих нищожните количества бира, които бяха останали в бутилката ми.Погледнах с надежда към тази на Лекси , но и тя я бе пресушила.Недоволен от липсата на бира, отново забих поглед в телевизора, изцяло погълнат от мача.

Нещо не беше наред.На дивана върху рамото на Том не би следвало да друса.А и шумът от телевизора ставаше все по-тих и по-тих , съкаш се отдалечавах от него.Не, наистина нещо не бе както трябва.
Отворих очи и това, което ведях, бе Том.Само дето вместо на дивана ние се движехме.Огледах се предпазливо и осъзнах, че това, което разпознават очите ме не бяха стените в хола.След още един по-обстоен оглед останових, че се качваме по стълбите.Всъщност качваме не беше точната дума.Том ме бе понесъл на ръце най-вероятно към стаята ми.
-Хъм, пропуснах ли нещо?-попитах и се усмихнах
Все още бях уморена , но това се дължеше по-скоро на факта , че пресуших цяло шише бира и почти същото количество вино.Алкохолът имаше навика да ме успива и сега не бе пропуснал да го направи.
За миг цялата се напрегнах.Докато съм била опянена кой знае какво е станало мужду Браян и Том.Още щом се запознаха прехвърчаха искри, но знаех , че съквартиранта ми ще се държи прилично докато съм там.Е, аз бях там, ама само тялом.А избухливата натура на шерифа бе проблем , с който двамата с Джейс се мъчехме от доста време.И ако Том го беше отнесъл, Браян щеше да се прости със закуската, защото тази седмица бе мой ред да я правя.
Погледнах Том все още притеснена от това , което бях проспала.Вече бяхме стигнали вратата на стаята ми и аз с помоща на крака си натиснах дръжката, понеже неговите ръце бяха заети.

Гост

Докато се качвахме по стълбите, моето момиче отвори очи, огледа се уплашено.
Стигнахме стаята `и и реших да `и обесня, какво става и какво е пропуснала:
- Ами ти заспа или се унесе на рамото ми и решихме с Браян да те преместим да спиш на спокойствие. Реших аз да го сторя, въпреки че и той искаше. Проблем ли е? - докато я носех още, се наведох и я целунах.
- Пък и той гледа мач, искам днес поне да се почина малко от футбола и да се отдам на теб - добавих аз, когато вече бяхме в стаята и я бях сложил на леглото `и.
- Искам да прекарам времето с теб, защото утре сигурно няма да се видим, имам тренировка и ще е адски изморителна, така че ....

.
-Така, че ще останеш при мен-ухилих се и го издърпах при себе си
Браян беше като разклатена сода-отвориш ли я, избухва с все сила и те залива целия, така че останах приятно изненадана, че докато мозакът ми е бил под влияние на алкохолното опянение, двамата с Том не са се изподрали.
-Радвам се, че сте се помирили-целунах го аз-Тъкмо бях решила да го оставя без закуска-засмях се аз
Като всички полицаи и той обичаше да опустошава неизмерими количества храна.и за него без закуска значеше нещо неописуемо.
Но сега не беше време да мисля за шерифа гладник.До мен беше Том и още по-хубавото бе , че не мислех да го пусна да си ходи.
Вместо това побързах да го целуна.Приближих се по-близо.В стаята бе тъмно , но не ми трябваше сметлина , за да намеря устните му

Гост

- Твой съм, бъди спокойна. - А колкота дали сме се помирили - ами сигурно, но да знаеш, че много ревнувам от него. - и я целунах, все едно исках да `и покажа, че я обичам много.
Вече бе в прегръдките ми и не мислех това да приключи скоро, а може би и тя не искаше да си тръгва.
В една от почивките от страстните целувки, които спират духа ти, аз `и казах:
- Утре недей да идваш на тренировката ми. Сигурно ще съм много зле, заради алкохола, късното време и заради теб. - побързах пак да я целуна, за да не си помисли, че не ми е приятно с нея.
И продължих:
- В смисъл, че ще съм разконцентриран и ще си мисля за теб? - и `и се изплезих, бъз да се усетя, че е тъмно и тя няма да ме види.
- Айде легни си на леглото, миждам, че си уморена.

-Аз?Уморена?Май не говорим за едно и също аз.Лудите не познават умора.-засмях се аз-Колкото до Браян, ами няма защо да ревнуваш от него.Той е по-скоро като по-големият ми брат.Макар понякога да прекалява с бащинското отношение.
Това си беше чистата истина.Шерифа умираше да ме кастри, ако се напиех или се върнех вкъщи доста след един сутринта.
-Тааа...май уточнихме въпроса с умората.Сега е ред на другия-приказка ли ще ми разкажеш или ще ме държиш будна?-попитах го все още ухилена от ухо до ухо.
Интересно ми беше да разбера какво ще направи , ако каже,че ще ме държи будна.Надявах се само отговорът да не е "ще ти лисна кофа студена вода в лицето".

Гост

Лекси беше ухилена до уши и так беше адски сладка и мила. Нямаше начин, как да не я хареса човек. Тя е супер добро, мило, привлекателно и най-вече секси момиче, в което бях адски влюбен, макар че се познавахме от няколко дена. Но да се върна на случката в спалнята.
С ней лежахме на леглото и си бъбрехме.
- Ами имам идея, как да те държа будна, мило. - и се ухилих дяволито. В тъмнината не бях сигурен дали ме е видяла.
След това се обрнах и застанах над нея. Наведох се и я целунах, и пак същата усмивка грейна на лицето ми.

.
-Хъм, заинтригувана съм от идеята ти, но се сещам, че днес е специален ден.Мечо Пух има рожден ден и ще трябва да го отпразвнуваме-опитах се да сдържа смеха си
Все пак Браян беше долу и мислеше, че спя.Но всъщност бе доста далеч от истината.
-Та затова празненство, това няма да ти трябва -казах и хванах края на тениската му.След кратка борба успях да я сваля.Преди обаче да сваля своета, посрпях за момент.
-Ще празнуваш ли с мен?-попитах и зачаках отговора му

Гост

Явно и двамата мислехме за едно и също нещо, но тя беше по-решителната. Малко се притеснявах, че Браян е долу и всеки едни момент може да се качи горе и да ни завари в неудобно положение.
- Хах ми да му е честит тогава - и пак се ухилих.
След известна борба тя успя да ми свали тениската. Не исках да е прекалено лесно и скучно, затова се съпротивлявах малко, когато прецених, че това е достатъчно, се отпуснах и се оставих в ръцете на Лекси. Преди да сваля и нейната тениска, аз я попитах:
- Сигурна ли си че искаш да го направим, защото нямам презерватив? - малко угорчено отвърнах.
Как може точно днес да нямам, срамота ...

.
Тъкмо бях решила , че е ред на дънките ни да се озоват на пода , когато думите му ме връхлетяха.
Така, това беше проблем.Единстветния вариянт , който виждах беше Браян, но той бързо отпадна.Все пак шерифа си мислеше, че спях съвсем невино.А да сляза долу и да го попитам дали има презерватив..Не, определено не бе добра идея.Трябваше да спра.Но дяволчето на дясното ми рамо, ми казваше друго.Не, казваше не бе точния глагол.То направо крещеше.
-Мисля да рискувам-отговорих съвсем убедено-Но в този риск трябва да сме двама...така , че ,ако и ти си съгласен...-не довърших
Бях сигурна , че ме е разбрал.

Гост

- Хах харесва ми дивия ти нрав и съм съгласен, така че да не губим повече време и да действаме.
Започнах да я целувам нежно и страстно по врата. Хванах я за ръцете и се опитах да съблеча тениската `и. Малко се съпротивляваше, но накрая успях и се оказа по сутиен. Хареса ми формите `и, но това не бе най-важното. Сега беше време и на дънките. Станахме от леглото и оставих нещата в ръцете на Лекси, тя да се справи с дънките сама. Харесваха ми игрите, но изгарях от желание да преминем вече и в другата фаза, която определено щеше да ми хареса.

» Къщата на плажа...
» Запустялата алея
» Къщата на Джеръми
» Къщата на Мелинда
» Къщата на Рая Фей Телсън