Морето за сърфистите

До тази част от морето се доближаваха само сърфистите...
Е, не че беше тяхна собственост, но никой нормален човек не се осмеляваше
да плува сред тези огромни вълни...
[Only admins are allowed to see this image]

Есествено стигнах до плажа първа, но Кейт нагази във водата преди мен, защото се спрях да се любувам на гледката. Вълните бяха огромни. Пясъкът отразяваше слънчевата светлина и аз бях много благодарна, че в последната минута си сложих слънчевите очила. Както и да е, трябваше да ги сваля. Оставих ги до нещата на Кейт, махнах плажната рокля и я метнах на земята. А после...грабвай сърфа и с главата напред към водата!
Карах дълго време, като в началото поради липса на тренинг се забих във водата, но въпреки това се забавлявах на макс. Излезнах и почнах да се суша...

Гост

Излязох от дома и се бях изсилил съм 140 км/ч. Карах по завойте с поднасяне натискайки леко съединитела, докато не видях слънчевия плаж. Реших да отбия и да го разгледам. Дръпнах ръчната от 70 и завартях колата. Паркирах я и като отворих вратата музиката, която слушах се разчу наоколо в тишината от силните говорители. Единствено вълните пречеха на песента да се разчуша по-на далече. Слязох бавно и оставих вратата отворена. По една малка пътечна стигнах до плажа. Стъпах на пясъка и сабух маратонките си. Съблякох се по долните си гащи и се приближих до водата. Оставих дрехите си от страни и се хвърлих срещу вълните. Поплувах малко и излязох от водата. Протегнах ръце и си казах:
-АА.. Разхладително.

Песен: [Only admins are allowed to see this link]
Долни гащи: [Only admins are allowed to see this link]

Косата ми продължаваше да капе еди капки вода, но това вече не беше важно. Докато седях на кърпата и се мажех с плажно масло, се оглеждах наоколо. Този път не разглеждах околностите. Още с влизането бях загубила следите на Кейтлин, а когато излязох нещата и бяха тук, но тя не. Пуснаха някаква песен. Автоматично почнах да потропвам с крак в такт с музиката. Наблизо стоише още един човек. Японец, ако се съди по външния вид. Реших да отида при него и да го поздравя.
-Здрасти!- викнах аз, застанала пред него

Гост

Изпуках си вратът и отговорих с вежлива усмивка:
-Здрасти - после се досетих, че съм по прилепналите си долни гащи. Огледах се за кърпа, но имах само дрехите си. Издишах и си каза "Кво толкова". Протегнах ръка и хванах нежната ръчичка на момичето пред мен. Целунах я и усетих колко е мека кожата й. Личеше си, че се грижи за себе си. Пуснах я и се изправих с думите:
-Аз съм Даре мо Най. - След това реших да я похлаваля за красотата и казах:
-Какво прави най-красивото нещо в тази пустощ тук при мен?

Бях се отдалечила прекалено много. Осъзнавах го, но нямах никакво намерение да се връщам. Усещах вятъра в косата си и жарките лъчи на слънцето, които нежно галеха кожата ми. Не, определено нямах никакво намерение да се връщам...
*****
Не знам колко време съм прекарала така, но когато се огледах Кас вече не бе до мен.. Извиках я. Никакъв отговор. Ухх, отново бях прекалила. Тя сигурно вече бе вкъщи, или пък се напиваше с Роуз в някой бар.
Намръщих се и, колкото и да не ми се искаше, излязох от водата. Ха, явно имах късмет! Кас ме чакаше там...А може би "чакаше" не беше най-точната дума. Явно вече си бе намерила компания, а по лицето и не личеше и следа от притеснение. Е, такава си беше тя! С бодри крачки се запътих към нея и непознатото момче.
-Какво прави най-красивото нещо в тази пустощ тук при мен? - чух го да казва...
-Ще приема, че 'и казваш това само защото още не си се запознал с мен. - заявих аз с дяволита усмивка и му се ухилих. - Между другото, аз съм Кейтлин....

Гост

Когато двете момичета застанаха една до друга аз се почесах по главата и каза:
-Толкова различни, но толкова еднакво красиви. - след тези думи отново повторих името си:
-Аз съм Даре.. Даре мо Най. - след това се усмихнах и попитах:
-Явно си падате по сърфа, но не е ли опасно за две толкова красиви и нежни същества да яздят тези вълни самички? - целунах ръката и на второто момиче. Приликата в мекотата на кожата и нежноста бяха огромни.

Е не! Не можех да повярвам на очите и ушите си. Кейт се нахвърли на Дари както аз се хвърлям към сладоледа. Въпреки че вътрешно бушувах си бях лепнала огромна усмивка. Не беше точно фалшива. Може ли да не се хилиш на такъв прекрасен ден? Да се върнем към Даре...
-Явно си падате по сърфа, но не е ли опасно за две толкова красиви и нежни същества да яздят тези вълни самички?- попита ни той. Кейт отвори уста, но аз я изпреварих.
-Кажи опасност и ние пристигаме - метнах на Кейт смразяващ поглед - особено тя.

Гост

-Значи не само външно сте красиви. Имате красиви имена и красива вътрешност. На къде сте се запътили в момента? - попитах ги аз и устех, че мокрите ми боксерки ми стягат. Забелязах че от водата са започнали да прозират за това бавно се прибилижих до дрехите си. Взех си дънките започнах бавно да ги обувам докато чакам отговора им.

-Значи не само външно сте красиви. Имате красиви имена и красива вътрешност. На къде сте се запътили в момента?-попита Даре и почна да се облича.
С Кейт се загледахме. Не бяхме помислили за следващите няколко часа. Е аз вече имах идея. Надявах се и другите да се съгласят.
-Какво ще кажете да отидем на боулинг?Не съм ходила от толкова дълго време- шансовете изглеждаха добри.

Гост

Обух си дънките и скейтърките, след което отговорих:
-Ако искате мога да ви повозя до там. С колата съм - и посочих Dodge-a си. Усмихнах се и попитах:
-Нали не се притеснихте от това, че не бях много облечен?

-Ако искате мога да ви повозя до там. С колата съм.Нали не се притеснихте от това, че не бях много облечен?- каза Даре. Явно беше съгласен с идеята. А аз бях съгласна с предложението с колата. Не ми се ходеше да там пеша.
- О, не, спокойно. Да знаеш Роуз какви ги мъкнеше вкъщи...- добавих и поклатих глава неодобрително-Аз съм съгласна за колата. Пу за мен предната седалка!

Гост

Качих се набързо по пътеката и отворих вратата. Дръпнах седалката и каза:
–Заповядайте, красавици - след това се обърнах към Кас:
-Разберете се със Кейти за седалката. - уредбата все още не беше изключена, а песента която вървете вътре беше [Only admins are allowed to see this link]. Аз им предложих:
-Пуснете си която станция искате - след това зачаках момичетата да влязат и бях готов да запаля гумите на моя звяр съдържащ 1000 конски сили под капака :Д

–Заповядайте, красавици. Разберете се със Кейти за седалката. Пуснете си която станция искате - каза Даре щом стигнахме колата.
-Друг път...-промърморих под нос и се метнах към седалката. Не смених песента. За да сме честни, просто ме мързеше да търся песен, която ми харесва. Още по-точно - щях да харесам много и нямаше да мога да си избера една. Кейт ме изгледа злобно, а аз и се изплезих в отговор. Бях си заплюла мястото. Тя трябваше да се примири със съдбата си. -Е тръгваме ли?

Гост

Натиснах бутона на двигателя и мощноста му се чу от капака пред нас. Усмихнах се и казах:
-Това е за тези, който обичат опастностите - натиснах педала на газта и набрах скорост. След като достигнах до 220 км/ч започнах да поднасям на завойте на дрифт. Беше трудно, да се удържи този Viper, но с толкова години опит аз се справях отлично. За секунди забравихме по плажа и в момента летяхме по улиците. Тръгнах направо към Боулинг залата.

Отново не можех да си намеря място... дори в собствената си къща. Роуз както винаги беше довклякла в къщи някакво непознато момче... Не, че не го очаквах от нея, но все пак не беше нужно и да ме гони от вкъщи. Можех тихо и кротко да си се прибера в стаята, но не...На нея не и беше достатъчно. Просто ме отпъди с репликата:
- Кейт, ти не каза ли, че този следобед си обещала на Кас да покарате сърф заедно?
Доста глупаво от нейна страна при положение, че Кас се чуваше от горния етаж, но така или иначе вълните бяха единственото нещо, което можеше да ми оправи настроенито...
Грабнах сърфа от гаража и докато се усетя вече бях яхнала поредната огромна вълна...

Беше неделя. След зареждането на магазина реших отново да си почна. Не, че това е нещо лошо, но вече придобиваше статуса на навик. Взех си поука от миналия път и въпреки, че отново всех със себе си Зевс, този път не обух дънки за двеста долара. Отвързах кучето и го пуснах да тича на воля, а същото предприех и аз. Отдавна не бях отделял време за спорт - липсваше ми колоезденето и футбола.
Първия крос дадох всичко от себе си - възможно най-голяма воля и скорост, но после бързо ме домързя. Продължих да тичам лекичко, проверявайки предела на силите си.

Оохоо...
Отново бях сбъркала в преценката си...
Тръгвайки насам, бях убедена, че само вълните биха могли да върнат отново доброто ми настроение, но един единствен поглед към сладура, тичащ по плажа, ми доказа колко много съм грешала.
Усетих как крайчетата на устните ми потрепват в усмивка, а мозъкът ми усилено започва да работи върху плана за действие... Нямах нужда от много време да осъзная, че не трябваше да разчитам толкова много на сивото вещество в главата си, не пропускаше да ми изневери в такива ситуаци...
Явно щях да премина към план Б. Приготвих се и яхнах голямата вълна, показваща се зад мен, а след секунди вече бях на брега, лице в лице с...Който и да беше това.

Боже, трябваше да съм по-внимателен! Току-що щях да пратя горкото момиче в травматологията. Горката, как щеше да обясни на родителите си, че някакъв недодялан аматьор - тичач я е отнесъл. Спрях се, задъхан, и подпрях ръце на коленете си, леко приклякайки.
- Извинете ме. Много съм невнимателен. Добре ли сте? - казах аз сякаш някой току-що ме бе лишил от гласни струни и отново се заех да дишам дълбоко. Нямах представа, че съм се отпуснал толкова. Срам, срам. Някакви си шест обиколки ми се бяха опрели. Надигна се, заставайки в почтителна поза и отново казах, този път по-ясно:
- Наистина, приемете искрените ми извинения.

Когато казвах, че преминавам към план Б, това беше само за пред хората... В действителност просто действах без много да му мисля и почти винаги успявах да си докарам неприятности... И все пак, каквото и да говорех, в този момент можех единствено да се радвам, че не съм наследила философското мислене на баща ми. Ако поне малко приличах на този човек, все още щях да си седя на вълната, или по-точно под нея, и да разсъждавам как да заговоря адски готиното непознато момче. Ето защо обичах своята импулсивност...
- Извинете ме. Много съм невнимателен. Добре ли сте? - заговори той...
- Няма нужда от извинения - озарих го с най-чаровната си усмивка- Та аз едва не ви отнесох със сърфа си... Може да съм момиче, но съм доста по-опасна, отколкото предполгате... А, между другото, казвам се Кейтлин.

Явно момичето има доста здрава самооценка за себе си - "Може да съм момиче, но съм доста по-опасна, отколкото предполгате.." Хм, това ли бе обичайното начало на разговор с непознат. Почти се учудих, когато ми се представи, не очаквах да го направи. Усмихнах й се мило, без никакви чаровни разточнитества или горещ, бразилски погледи. По принцип дори не се възпозвах от тези си предимства често. Зевс се затича към мен, носейки ми някаква пръчка. Явно искаше да играем. Погалих го по главата, взех пръчката от устата му и я метнах надалеч.
- Круз. Приятно ми е.

Личеше си, че представянето ми го бе учудило, но нямах никакво намерение да се правя на някакво малко безпомощно момиченце само за да му се харесам... Пък и не знаех защо, но бях почти сигурна, че, ако бях честна, щях да му допадна повече.
Казваше се Круз... Ох, мамка му, защо точно Круз? От всички имена на света, трябваше ли да носи точно това?! Затворих очи, но отново се сблъсках с невидимата преграда на мислите си. Те бяха като затвор, от който не можех да се измъкна... Даже в момента виждах ръцете си, здраво стискащи решетките на килията. Мислено събрах всичките си сили и блъснах преградата. Нямаше да мисля за това! Няма! Бях се запознала с такъв сладур, а сега щях да го отблъсна само защото не можех да избягам от миналото си...
Ръката ми изтръпна и усетих някакво ледено докосване. Уплашено я дръпнах назад, нп виновникът ( ако изобщо можеше да се нарече така ) се оказа просто куче. При това много сладко хъски. Посегнах да го погаля, но явно бях закъсняла, защото кучето вече се носеше стремглаво напред, виждащо единствено пръчката, летяща пред него.
- Красив е...Как е името му? - не закъсня и въпросът ми, последван от още една от чаровните ми усмивки.

- Зевс. Бог е в олигавянето на дрехи и спането на канапе. - обясних кратко, взирайки се в хоризонта, откъдето стремглаво се връщаше кучето. Видях момичето да затваря очи, още не бях сигурен, че не съм я ударил сериозно.
- Наистина ли си добре? - поинтересувах се живо и се вгледах по-внимателно в нея, и най-вече в лицето й. В този момент Зевс заби косматата си глава в карака ми, жадувайки моето внимание. Не му харесваше да се занимавам с друг, освен с него - по-голяма напаст и от ревниво гадже. Хвърлих отново пръчката, за да го накарам да се разкара за малко.

- Наистина ли си добре? - поинтересува се Круз и като че ли се вгледа по-внимателно в мен... А може би пък както винаги си въобразявах.
Е, като изключим първоначалния шок, който ми причини научаването на името му, бях добре... Нямаше смисъл да го занимавам с моите дълбоко емоционални лични драми, които на всичкото отгоре отдавна трябваше да съм забравила, затова просто казах:
- Да...Мисля, че съм добре...
Зевс изскочи от някъде и заби муцуна в краката на момчето, но то като че ли предпочете да го отпрати, хвърляйки отново пръчката...Естествено, кучето се върна почти веднага и побърза да остави пръчката...в краката ми... Защо ли я даваше на мен?
- Може ли? - попитах стопанина му и посегнах към пръчката.

- Разбира се, щом той иска. По принцип е толкова опърничев, че ако не мине на неговата часове може да лае и да прави муцуни. - оставих новата ми позната да хвърли пръчката. Явно Зевс искаше да отвлече вниманието й от мен, ама, че ревнивец. Тъкмо щях да се възмутя и на глас, когато телефонът ми иззвъня, а аз едва не подскочих от изумление. Беше чиракът на родителите ми, който обясни, че скоро трябва да пристигнат пратките с новия сорт кафе. Обясних му набързо нещо на португалски, точно сега не ми се занимаваше с него.