Плажа

First topic message reminder :

Ето го и плажът...Той беше голям и хубав, а хората от Статън Айлънд прекарваха тук една
доста голяма част от времето си..
[Only admins are allowed to see this image]

Крис или се опитваше да ме изкара извън кожата ми, или вече го правеше. Но това, което се опитвах да направя през целия си живот е да не бъда толкова буйна и да не се паля толкова лесно. Е, в крайна сметка отчасти беше забавно, но от много малки части. Сетих се по какъв друг начин мога да му го върна. Тогава на мен щеше да ми е забавно. И нямаше да се наложи да слуша никого, но малко по-късно. И аз се върнах на шезлонга си, сякаш нищо не бе станало. Сложих си очилата и легнах по корем. нямах намерение да съм с различен тен по тялото все пак.
- Много смешно, нали - казах като леко се засмях.

-Да...сега да видим как ще се опитваш да ме изкараш от нерви-засмях се леко и се обърнах по корем.Беше ми малко забавно да изкарвам хората от релси,но не трябваше,затовя щях да се старая да се държа нормално.Имал съм доста проблеми с това тъпо...и аз незнам какво е...его?...Отпих от коктейла си отново и погледнах напред...
-Добре де...извинявай,че те изкарах от нерви преди малко,обаче се палиш прекалено бързо!

- Да знам и благодаря, че се извини - отговорих монотонно. Полежах десет - двадесет минути и ми стана много горещо. реших да се поразходя малко.
- Ще дойдеш ли с мен да си взема някакъв коктейл? - попитах го, като взех чашата си от фрапе.

-Aм...аз мисля да си ходя-усмихнах се леко и си събрах багажа,като се огледах за последно.Погледнах към морето с надеждата да дойда отново някой ден.Погледнах Лорън и и' помахах,като бавно се отдалечих от плажа и се запътих нанякъде...
-Дано да се видим паак!-извиках преди да се отдалеча на голямо разстояние

Пристигнахме на плажа .. нямаше никого , пясъкът вече беше изстинал от жаркото слънце , вълните на морето шумяха тихо , залезът скоро щеше да настъпи. Небето постепенно се изпълваше с най-различни светли цветове . Скоро слънцето се скри зад морските вълни и луната се настани на синьото небе.
Ние вървяхме и мълчахме . Седнахме на скалите и се загледахме в морето. Исках да разбера за какво си мислят , но знаех какво мисля аз - не можехме да го имаме и двете.
Реших да започна разговор:
- Джони .. - започнах неуверено - с какво се занимаваш? ..

Ето го и плажа... Прекрасната гледка..а с нея и спомените...
Бавно пристъпих по мекия пясък и погледнах морето. Не бях сбъркал в преценката си, успяхме да стигнем точно навреме... Вълните, вече изиграли своята роля, сега спокойно си почиваха, а огледалната повърхност на водата отразяваше последните лъчи на залязващото слънце... Усещайки, че неговото време бе изтекло, то лека-полека отстъпваше място на сребърната луна, чакаща своя ред, а небето се изпъстряше с различни цветове...
Стояхме безмълвни още няколко минути, докато Ейми не реши да наруши мълчанието, което поне този път не бе толкова неловко...
- През по-голямата част от врмето си...уча - изтърсих глуповато аз в отговор на въпроса 'и. - Естествено, училището не е единственото място, където можеш да ме намериш -продължих и посочих с поглед морето. - Обичам сърфа, а вълните са моят втори дом..

- Звучи прекрасно.. - казах с усмивка - винаги съм искала да се науча да карам сърф , ще ме научиш ли? - попитах обнадеждено.
Вече започваше да се стъмва .. и тримата гледахме замечтано вълните.

- E, в такъв случай... Ако някой път пожелаеш да яхнеш вълните и да забравиш за всичко останало- аз съм насреща...
Заслужавах някой да ми удари една... Наоколо нямаше никой, който би могъл да изпълни "желанието" ми, затова се средоточих и мислено си зашлевих един през лицето..Ауч! Ама какви ги вършех?! От всички момичета на земята, защо ми трябваше да се сближавам точно с това?!Тя беше страхотна и явно наистина ме харесваше, но... Приликата беше поразителна...Трябваше да спра да мисля за това, знаех го...Но просто не можех... Знаех, че тази история бе минало, а ТЯ - далечен спомен, но знаех 'и че нямаше да понеса всичко да се повтори...
- Да отидем до бара , а? - гласът на Ейми ме извади от транса..
- Хайде... - промълвих аз, все още замислен. Почти бях забравил за Пейдж, която безмълвно затътри крака след нас...

п.п: Май няма смисъл да го казвам, но.. някоя от вас да пише направо там.. xD

Селина бе излязла от къщата си и се бе запътила към плажа. Изкаше да се попече малко и да поплува. Бе облякла син бански на раиета и къси джински. Бе си взела и яке за всеки случай. По пътя до плажа се бе спряла до едно магазинче , за да си вземе крем против изгаряне. Не изкаше да изгори. След това бе спряла до друго магазинче и бе взела шишенце вода и десертче. Беше ѝ много удобно в тези [Only admins are allowed to see this link] , макър че повече носеше половинки.
Когато пристигна на плажа , започна да търси някое приятно местенце и не след дълго го намери. Беше близко до скалите и гледката беше невероятна. Остави нещата си до нея и събу панталонките. Остави ги в чантичката си и легна на земята по гръб , като се подпря на лакътите.

Днес бе доста хубав ,топъл и приятен ден.Да бе точно като за плаж.Затова Александра бързо облече един от банските си и се запъти към плажа.Едва ли щеше да има някой познат там,въпрерки, че Алекс се надяваше да има. Тя бе облечена с бял потник и пола.Когато стигна до плажа се огледа хубаво и видя познато лице.Когато се приближи разбра, че това е Селина.Те се познаваха от доста дълго време, но не се бяха виждали отдавна.Явно днес Алекс имаше късмет.Тя се приближи:
-Я виж кой е тук...Селина Монро... - каза тя и се засмя когато видя физиономията на Селина.

Когато Селина чу до болка познатия глас ѝ идеше да изпищи от радост. Но само стана и се обърна към Александра и се усмихна.
-... Александра Скот... - каза само Сели и се доближи до нея.
И двете се усмихнаха и се прегърнаха. След малко се отделиха и двете се наместиха на пясъка. Бяха много добри приятелки , но не се бяха срещали от доста време. Беше голям късмет за Сел , че срещна Александра.
- Та , къде беше през последните няколко години? - попита тя.

Замислих се дали да кажа на Сел за катастрофата и за всичкп , което бях преживяла.Последно двете се бяхме видяли преди онзи фатален ден.След няколко минутно мълчание се усмихнах и казах:
-Ами помниш когато се видяхме за последно после... После бях в кома около половин година.- отново се усмихнах, но този път усмивката бе фалшива надявах се Селина да не разбере това въпрек , че тя ме познаваше прекалено добре.Реших бързо да сменя темата.
-А ти къде беше...Не се обади толкова дълго време.- продължих аз като през това време се събличах по бански.

- Ау... - каза Селина , защото чак сега разбира , че най - добрата ѝ приятелка е била в кома. Като най - добрата приятелка би трябвало да знае , но все пак и тя не знае за родителите на Селина.
- Ами майка ми и баща ми починаха в атастрофа и сега съм сама със сестра ми. Тя е на една годинка. - разказа на бързо Сели , като и тя се усмихна фалшиво. Това бе доста болезнена тема за нея , но мислеше , че най - добрата ѝ приятелка би трябвало да знае за това.
- Сестра ми се казва Мадисън и е много сладка. - добави тя. Не изкаше да подхваща темата за родителите си , но Алекс трябваше да знае. - И съжалявам за това , че си била в кома. Сигурно си изпуснала много.

-Мадисън какво хубаво име.Трябва да ме запознаешш с малкото сладурче. - казах аз за да избегна темата за родителите на Сел.Денят бе толкова хубав не биваше да го разваляме с теми от миналото.Все пак неможехме да променим нищо, но можехме да възродим приятелството ни.
-А всъщност къде живееш? - попитах аз за да знам къде живее най-добрата ми приятелка. - Аз живея в Манхатън. - Не ми казвай, че си се нанесла в голямата къща в която играехме като деца когато дойдехте за уикенда. - казах аз и се засмях.

- Точно там. - казах аз и също се засммях.
Беше ми много приятно в компанията на Алекс и винаги е било така.
- Аз май ще треябва да се обърна , иначе ще изгоря. - казах аз и отново се засмях за кратко.
Обърнах се по корем и оставих гърба ми да се попече. не изках само отпред да добивам тен , а по цялото тяло.
- Я сега ми кажи... - казах аз и се усмихнах с дяволска усмивка. - Има ли някой сладур в бурния ти живот?
Нямаше как да няма. Откакто се помна , Алекс внаги си е падала по момчетата и винаги е била с някой доста сладък.

Да последното момче в живота ми загина в онази катастрофа, но точно затова трябваше да си замълча колкото и да исках да кажа на Сел.Замислих се и след няколко минути отново една голяма усмивка се изписа на лицето ми.
-Ами засега няма, а и не искам да има.Предпочитам да се забавлявам с приятели. - казах аз и се усмихнах ведро след това станах и влязох в водата колкото да се намокря, а Сел ме гледаше очудено както винаги.
-Ами при теб няма ли някой? - попитах аз и се засмях....

Аз само се усмихнах и отговорих на въпроса на Алекс.
- Ами не. Сега съм се съсредоточила върху сестра ми и професията. Работя , като модел. - казах аз.
Знаеш , че Лекси не ми азва нещо , все пак я познавах много добре , но реших , че щом не изка си заслужава да не знам.
- А ти? Работиш ли нещо или не? - изках да разбера за нещата , които съм пропуснала с Лекси. Изках да наваксам с нещата. Тя ми бе най - добрата приятелка ощр от малки и винаги сме знаели всичко една за друга. Не трябваше да се разделяме , но все пак всеки си имаше собствен живот.

-Ами помниш, че винаги съм искала да уча право...Е сега мечтата ми е почти изпълнена приеха ме в университета.Въпреки, че много ми се искаше да уча актьорско майсторство... - казах аз и се засмях защото си спомних как като деца и двете обичахме да се правим на известни актриси , певици и т.н.
-Е явно ще сме съседки! - казах аз и се отново се засмях като погледнах погледа на Сели, която ме изгледа с недоумение. - Ами да купих си къща близо до твоята. - продължих аз като видях как лицето на Сел засия.

Само се засмях. Щом каза , че ще сме съседни , веднага се усетих , че си е купила къща в Манхатън. Много се зарадвах за нея. Както и за Мен , защото можехме да си идваме на гости и да правим от прочутите ни партита. Помна , когато правихме партитата у нас или у тях и винаги ставаше някакъв инцидент или родителите ни си идваха.
- Какво стана с "Александра Скот , най - известната актриса!" ? - попитах аз и се засмях. Като деца винаги си играехме на акреиси и си представяхме , че бяхме най - известните.

Хмм..Като се замислих наистина ми липсваше това да сме деца.
-Хей Сел взе да се разваля времето искаш ли да си ходим ?- попитах аз и взех да се обличам.Аз щях да тръгвам не знаех дали Селина ще остане затова предложих.
-Какво ще кажеш да си направим женско парти в дома... - продължих аз с дяволска усмивка.Сел знаеше за какво говоря щяхме да гледаме филм и да обсъждаме клюките както преди. Да бе доста странно, но така се забавлявахме.

Аз също се усмихнах дяволси. Знаех за какво говори Александра и знаех , че ще е върха. Помна , че почти винаги правехме тези партита за забавление и винаги са били забавни и релаксиращи. Имам късмет , че майките н се познаваха. Алек е страхотна приятелка. Надали ще намеря друга като нея.
- Да тръгваме. - казах аз и си обух късите джински.
Взех нещата си и заедно с Алек се запътихме към къщата ѝ , където щяхме да се забавляваме както преди.

» Бунгалото на плажа
» Къщата на плажа...
» Бара на плажа:
» Плажа на Статън Айланд