Пицарията

[Only admins are allowed to see this image]
Още с влизането огладняваш поради апетитния аромат. А мирисът не лъже - пицата е страхотна и на вкус. Обстановката също...

Гост

Кенед и Роуз дойдоха... след като влязоха Кенед си беше избрал маса...на дивана в ъгала .. кадето беше най хубаво защото не се виждаше много много кфо се прави а и беше с диван а не на столове... Кенед беше мил като намести Роуз и след това той седна и зачака някоя от сервитйорките да дойдат ...

Следкато сервитьорката се появи,ние си поръчахме пица.Огледах се наоколо и забелязах,че заведението не е много пълно.Нещо необичайно за Ню Йорк.Не чакахме много за пицата.Донесоха я бързо
-Ако си изядеш всичко,ще получиш награда-усмихнах се на Кенед и му хвърлих един поглед

Гост

-хихи оки - засмя се леко Кенед..той бе поръчал пица "Каприз" хД ... тя му беше любимата..Той започна да си реже парчета и след като си изряза парчета започна да яде...

Започнах да режа моета пица.В нея имаше какво ли не.Когато приключих с рязането,започнах да я гриза от единия края.Беше много вкусно.Кенед явно също беше доволен от храната,съдейки по блаженната му фициономия.
-Започвам да ревнувам от пицата да знаеш-засмях се аз

Гост

Кенед почти беше приключил с пицата когато момичето каза това:
-ЪъЪъ - погледна странно като знаеше че е шегичка ;д ... след като изяде пицата той беше сит защото си беше поръчал голяма пица... а голямата пица си беше доста голяма...той се облегна на дивана като си
беше поръчал и една кока кола и започна да отпива от чашата си ...

П.С ставам за ся :s

Доядох пицата си и аз също се поръчах нещо за пиене.Сомо че реших ,че искам сок.Донесоха ми сока и аз също се облегна назад.Замисилх се.Беше станало късно и сестра ми сигурно щеше да ми чете лекция колко съм безотговорна, Защото не се прибраНо в момента не ми пукаше особено какво ще каже тя.

Гост

Кенед си доизпи колата която беше в чашата му и си наля още ... след това той се загледа у момичето и видя че нещо се е умалчала... и каза:
-нещо си се умислела а ? ;д - попита след като той отиде до нея без тя да го види.. след като беше почти плътно до нея я погаделичка рязко за корема и каза:
-Аз Съм! :Д - и след това я прегърна,...

Нещо гъделичкащо ме изтрътна от мисилте ми.Сестра ми щеше да почака,защото сега бях заета да се наслаждавам на времето с Кенед.Той се беше промъкнал за мен.Следкато свърши с гъделичкането ме прегърна.
-Знам-засмях се и го целунах

Гост

Кенед също я целуна с езиче като я беше прегърнал и си мислеше кфо ше правят след пицата и дали момичето ще трябв да си ходи което е нормално...той каза:
-хей...сега каде ще ходим? ... или ако се прибираш ще те изпратя .... и нп защото си е нормално... е? - попита момчето като сервитьорката дойде и Кенед плати за пиците и питиетата...

П.С напиши плс че Сара ми е сестра ;д

-Май трябва да се прибирам..-казах с посърнало изражение
Не ми се разделяше с Кенед,но вече ставаше късно.А не ми се даваха обяснения на разгневени роднини.
-Хайде ела с мен дo нас-подканих го като се изправих
Той вече беше платил сметката и можехме да си ходим.

П.п Ей сега catch-the-butterfly

Въпреки многото изчетени книги, все още не бях успял да си отговоря на един фундаментален въпрос, който тормози науката. А именно, защо жените винаги предпочитат италианската храна. Дали е заради романтиката, която Италия носи или има нещо скрито, което не е известно на нас, мъжете. Все пак нямах нищо против пиците и спагетите. Двамата се настанихме на една маса малко по-скрита от останалите в нещо като сепаре. Келнерът донесе менюто. След кратко разгледжане на асортимента попитах:
- Е, избра ли си нещо? Аз все още не мога да реша, понякога имам сериозен проблем с правенето на избори.

С Круз се настанихме на една отдалечена от останалите маса в нещо като сепаре.. Не бяха минали и няколко минути, когато келнерът се появи с усмивка на лицето и меню в ръка. Винаги съм се чудела как не им омръзва да са ухилени до уши по дванадесет часа в денонощието...
- Е, избра ли си нещо? Аз все още не мога да реша, понякога имам сериозен проблем с правенето на избори.
Вперих поглед в менюто, опитвайки се да избера нещо подходящо. Искаше ми се да впечатля Круз с вкуса си, но истината беше, че идвах тук за пръв път и нямах никаква идея какво да поръчам... За щастие късметът ми отново се намеси навреме и келнерът, все още усмихнат, попита дали няма да желаем специалитета на заведението. Без много да му мисля се сългасих и поръчах същото за Круз.. Малко нахално от моя страна, при положение, че накрая най-вероятно той щеше да плаща сметката...

Така бе най-добре. Специалитета не беше нещо лошо.. Или поне така си мислех, докато не ни поднесоха чиниите. Порцията бе достойна за някой циклоп след диета, а аз не се славех по принцип с това, че съм доста злояд. Еми супер, щях да се изложа пред момичето - не стига, че не можех да проведа свестен диалог с нея, ами сега щеше да си помисли, че съм женчо, който не може да изяде цяла порция.
- Това си е същинско предизвикателство. - споменах уж между другото, визирайки големината на порцията, която току-що ни бяха сервирали.

В началото се притеснявах относно специалитета, но щом ни поднесоха чиниите всичките ми подозрения се изпариха...
- Това си е същинско предизвикателство - дочух нечий глас и моментално откъснах поглед от огромната порция пред себе си. Нечий глас? Ама аз наистина бях станала много отнесена. На кой друг можеше да бъде този мистериозен и загадъчен глас освен на Круз?!...
-Ъъ да, така е - опитах се да потвърдя аз, но забелязвайки погледа, с който Круз гледаше вече наполовина празната ми чиния, осъзнах колко глупаво бях прозвучала...
Ужас.. Най-вероятно в момента се чудеше как изобщо е могъл да излезе с мен? И още повече да ме заведе на ресторант...

Поне тя нямаше проблеми с апетита, което беше похвално. Мразех анорексички, в крайна сметка трябва да има какво да пипнеш, нали така. Гледах с нескрито възхищение как се храни, щеше ми се да кажа нещо, което да я накара да се почувства добре, защото изглеждаше така, сякаш се срамува от собственият си апетит. Аз на свой ред отново се върнах към чинията си - наистина бе предизвикателство да изям толкова много.
- Е, как така се озова днес на полемичния двубой? Беше глупаво, че не те поканих, но не исках да изглежда така, сякаш се изтъквам или нещо такова.

- Е, как така се озова днес на полемичния двубой? Беше глупаво, че не те поканих, но не исках да изглежда така, сякаш се изтъквам или нещо такова.
Глупаво ли? Аз едва ли бих го нарекла така... В края на краищата се познавахме само от няколко дни, не беше длъжен да ме води навсякъде с него.. Направо се учудвах на упоритостта, с която ме търпеше...
- Не, няма проблем, разбирам. - побързах да кажа. - А аз..ами дойдох съвсем случайно. Не съм те следяла или нещо такова. Просто ми изникна малко свободно време, реших да се поразходя и се озовах пред факултета по философия. Честно казано щях да го отмина, ако не те бях видяла там. - признах накрая.

Андреас и Клеър влязоха в пицарията. Тя го бутна на един стол и му каза:
-Трябва да изтрезнееш, задължително. -после и двамата се засмяха и една много хубава сервитъорка дойде и ги попита какво иска.
-Ами искаме две маргарити, една кола и нещо за изтрезняване. -Клеър кимна към Андреас и момичето я погледна със разбиране.
-Веднага. -намигна тя и тръгна с тефтерчето с поръчките.

Гост

Отидохме в пицарията, не знаех защо. Просто Клеър ме завлече до там, въпреки че аз не бях толкова пиян, все пак бяха минали няколко часа. Дойде една много красива сервитьорка, но не по-красива от Клеър разбира се. Поръчахме си там каквото искаме. Тогава се обърнах към милото и я попитах:
- За какво дойдохме тук, можехме и в нас да вечеряме, имах планове за вечерта - намигнах `и и я целунах.

С Брук пристигнахме в пицария и се огледахме.Аз видях Клеър и и' помахах,като отидохме при тях и аз казах:
-Здравей сестричке!-усмихнах се аз и погледнах Брук,като леко я прегърнах.
-Как сте вие?Отдаване не сме се виждали!-е не беше много отдавна,но мина време...

Kлеър знаеше ,че Крис ще е с момиче ,но май дори не си беше помислила ,че това момиче можех да съм аз.Последния път като ги видях с Анреас беше в бара и купонясвахме с Алекс.Е това е минало вече.Усмихнах им се и казах.
-Здравейте, радвам се да ви видя.
Седнахме и сервитьорката дойде за да донесе нещата ,които Клеър вече беше поръчала.
-Ъм един натурален сок.-поръчах и се засмях.
Тогава Клеър каза:

-Чакай малко... Ти и ти..? -Клеър посочи Брук и Крис, а после се засмя.
-Нямах представа, но както и да е... Крис да знаеш че си късметлия с Брук. И ти. -посочи Брук и и намигна.
После се засмя и отпи малко от колата си.
-Наистина се радвам за вас. -каза им и наистина го мислеше.
Жалко за Алекс, той и изглеждаше свестен, но явно нещата с него и Брук не са потръгнали.

Гост

Тъкмо когато попитах Клеър, какво правим тук, се появи брат и с ....
О ама това е момичето на брат ми, защо е с този? Сигурно брат ми е сгафил нещо отново? Но както и да, не исках да се карам с тях - размишлявах си на ум, докато те се поздравяваха. След това казах:
- Здравейте - равнодушно казах аз, все пак не ми бе много приятно.
Те седнаха срещу нас и Крис заговори:

-Ами...дълга история...Брук да я разкаже,тя разказва по-добре от мен-имах предвид историята,как сме се запонали и как така сме заедно,а тя не е с Алекс,това и аз не го знам.Погледнах Андреас и на него сякаш не му беше мнго приятно.Погледнах надолу.След това вдигнах глава и извадих една очарователна,фалшива усмивка...

-Амм след като Алекс ме заряза в бара ... два часа по-късно скъсахме. Отидох на шопинг и видях Крис случайно и така ... С него се познавахме от преди да тръгна с Алекс.Запознахме се в мола.-засмях се при спомена за начина по който ме отряза първия път ,когато го свалях.-усмихнах се на Крис ,а след това и на Андрю и Клеър.
-Ами вие как сте?Скоро ще има ли свадба?-пошегувах се ,но все пак във всяка шега имаше и грам истина.