Сладкарничката Аби

Всеки ценител на сладкото трябва да мине оттук и да опита от сладкишите. Не сте яли крем карамел като този да сега. Лимоновия пудинг също е несравним. Трябва ли дори да споменаваме шоколадовата торта? Настанете се на масата и си поръчайте!

Oтидохме в една малка сладкарничка.При други обстоятелства щяхме да отидем в бара,но сега не беше момента.Когато минахме край бара тя предложи да влезем ,а аз отклоних предложението й като казах ,че ми се яде нещо сладко.Това беше просто глупаво оправдание.
Сладкарницата беше малка и приятна.Поръчах си голяма мелба и портокалов сок с две ледчета.
-Тук е по-добре от бара нали?-усмихнах се и добавих.-Впрочем ходила ли си в бара?

Селина си бе поръчала парче шоколадова торта и сок от манго. Мангото ѝ бе любимия плод. Тук може и да бе по - приятно в сладкарницата , но все пак бара си беше бар. Нямаше къде другаде да пиеш текила и да се налваш с ддруг вид алкохол.
Когато Селина чу въпроса на Брук се усмихна и се обърна към нея.
- Да. Ходила съм си. запознах се с едно момче в бара. Алекс. Мило е , но се наливаше с вино и пушеше цигара. Казах му , че това може да го убие , но той започна да говори , че не му пука и нещо от сорта. - каза набързо Сели и видя изражението на Бру. Беше тъжна. ЩОм Сел заговореше за Алекс тя ставаше тъжна.
- Ам.. Има ли нещо между теб и Алекс? - попита я Сели.

Щом чух името му ми стана много гадно и мъчно.А като чух какво е правел ...знаех ,че аз съм виновна за това.
-Ъм ..той каза ли ти нещо?
-Каза само ,че не му пукало и нямало смисъл и нещо такова ,май беше пиян.-каза Сел.
-Аха.-сълзите вече бяха в очите ми.
-Ами ние ... бяхме заедно преди ,но всичко свърши онзи ден.-преглътнах сълзите и започнах да ям от мелбата.

Знаеш си , че има нещо между тях двамата , още щом видях реакцията на Брук , когато споменах името му.
- Съжалявам. - казах ѝ аз и ѝ се усмихнах. Точно тогава ми докараха тортата.
- Благодаря. - казах на сервитьорката и се усмихна. Тя си тръгна и аз се обърхах към Брук.
- Имам чувството , че ще се съберете отново. - казах на Брук и може би беше така. Вярвах на интоицията си. Никога не ме е подвеждала. Взех виличката и отхапнах парче от шоколадовата си торта.

-Ами не знам ..Времето ще покаже.-усмихнах се на Сел.
-Ами ти?Няма ли някой фотограф или модел?-погледнах я очакващо.
Имах чувство ,че не говоря с непозната ,а с близка приятелка.
Отдавна не бях излизала така на кафе с някоя приятелка.

- Няма никого засега. - отговорих ѝ на въпроса.
Немислих , че засега ми е нужен. Бях се посветила на кариерата ми и Мадисън. Малката ми сестра.
- Засега не ми трябва. Има по - важни неща от един мъж. - казах аз , а Брук ме изгледа малко странно. - Кариерата ми и сестра ми са по - важн сега. - казах аз и ѝ се усмихнах. - Май само аз смятам така.
Да така си беше. Бях на 19 години и мислех за кариерата си и сестра ми. Сега за мен те бяха на първо място. Не ми трябваше момче , само да ми краде от свободното време за глупости. Имаше си време и за това. Майка ми винаги казваше , че не винаги ще съм красива , затова да се захващах да работа. Но аз не мислех така. маше ви време за всичко.

Възхищавах й се.Аз се интересувах само от мода и от вниманието на момчетата към мен.
-Май трябва да последвам примера ти.-казах й аз.
Вярно бях на 17,но скоро щях да навърша 18 и трябваше да взема живота насериозно.
Трябваше да си намеря работа и да уча повече.
-Ам Сел беше ми много приятно ,но трябва да тръгвам.Нека излезем пак някой ден на кафе.
Казах й номера си и оставих пари за сметката.
-Чао.Ще се чуем нали?
Тя кимна.Излязох от сладкарничката и тръгнах нанякъде.