Манхатънския мол

Място, побиращо в себе си всевъзможни магазини. Нужни са дни, за да се обиколи.

Беше топъл и слънчев ден.Не ми се стоеше вкъщи за това отидох до мола.
Скоро не бях харчила пари ,а и нямах нови дрешки.Обиколих всички магазини.Купих си няколко чифта сандали с токчета и няколко летни роклички.
Разхождах в мола ,мъкнех многото покупки и оглеждах витрините.Загледах се в една къса ,черна рокля и докато гледах витрината и вървях ,без да искам се блъснах в някой.
-Съжалявам!-казах и вдигнах поглед момчето ,в което се бях блъснала.

Не ми се стоеше в апартамента,а и не ми се разхождаше,затова реших да отида до мола,да си купя малко дрехи и да гледам някой филм в киното.Купих си няколко тениски,едни дънки,къси панталони и един суичър за студените дни.Докато вървях към следващия магазин от обиколката ми,се загледах в нещо и усетих,че се блъслкам в някого.Погледнах напред и видях момичето,което се блъсна в мен аз се засмях и казах:
-Няма проблем...вината бе моя!

Отначало не знаех как да реагирам.Той можеше да ми се развика ,но за щастие не стана така.
Дори беше прекалено мил да поеме вината ,но и двамата знаехме ,че не е така.
Погледнах момчето и му се усмихнах.Той изглеждаше наистина много добре.
-Вината беше моя ,защото се загледах в една рокля, но както и да е.-засмях се и се представих:
-Аз съм Брук Дейвис ,приятно ми е.

-Приятно ми е...казвам се...-отначало се замислих дали да кажа цялото си френско име с досадните представки,но все пак реших да го спестя:
-Крис Армантиер-усмихнах се леко и погледнах момичето.ВИната беше и на двамата защото блеехме по витрините.
-Виждам,че си пазарувала доста-усмихнах се леко и погледнах торбите и'...

Усмихнах му се.Името му не звучеше американско.
-Французин ,а?-засмях се сма на себе си от тъпата ми реакция.
-Да днес реших да обновя гардероба.Ти също доста си пазарувал-усмихнах се.
Бях впечатлена да видя момче ,което да обича пазара.Някой го смятаха за скучно ,но аз определено не мислех така.
-Обичаш ли да обикаляш магазините?

-Не...много е досадно,но се налага,понеже имам доста голям социален живот...професията го изсиква...все тая-говорих много несвързано,защото ми писна да обяснявам какво работя и бързах да сменя темата...
-Искаш ли да хапнем нещо?-попитахй аз и погледнах към Макдоналдс...

Влезнах в мола с определена цел. Трябваше да си взема новият брой на NY таймс.
(Ню Йорк Таймс)
Взех го и изчезнах сякаш не бях там.

Явно бях сгрешила като си помислих ,че той обича пазаруването.
Крис спомена нещо за професията си, но бързо смени темата и за това си помислих ,че не му се говори за това.
След това той предложи да хапнем някъде.Приех поканата му ,защото не бях яла цял ден нищо,само бях изпила едно кафе сутринта.
-Добре.Къде предлагаш да хапнем?
Забелязах ,че той гледа към Магдоналдс и се усмихнах.Като малка обичах това място и най-вече играчките в детското меню.
Сигорно бяха минали година и половина ,а може дори и повече от посления път ,когато бях там.

-Ами...ако искаш да хапнем в Макдоналдс...обожавам това място толкова е вкусно,жалко че съм зает и рядко имам време да идвам на такива места...-усмихнах се леко и погледнха момичето,незнаех дали ще се съгласи,защото можби е една от онея,дето виждат какво са яли на излизане през устата.т.е постоянно е на някаква диета итн...

-Какво съвпадение и аз обожавам това място!-усмихнах се.
Двамата тръгнахме към Магдоналдс.Оставихме многото торби на една маса и отидохме да си поръчаме нещо.
Аз си поръчах една кола ,пържени картофки и хамбургер.Отдавна не бях си поръчвала толкова много храна.После Крис също си поръча.Взехме таблите с нещата и седнахме.Отпих от колата и казах.
-Разкажи малко за теб.Разбира се ,ако искаш.

Седнахме на една маса,като преди това си поръчах едно голяма Макменю.Седнах до момичето и се усмихнах,тя пожала да разкажа нещо за себе си...
-Ами...роден съм във Франция.. в богато семейство,имам брат и сестра,на 24 години съм,дойдох тук на 23,управялвам няколко издателства и списания,на едно от които съм главен редактор...не обичам да говоря за себе си-засмях се още веднъж и казах:
-Сега ти разкажи за себе си....

Личеше си ,че Крис е богаташ ,по марковия костюм и като цяло по външния вид.
Отхапах от хамбургера,който беше наистина вкусен, докато го слушах.
След като преглътнах казах:
-На 17 години съм ,родена във Франция и във богато семейство, но след като наще се разведоха дойдох да живея тук с баща ми и новата му съпруга.Сега живея сама, защото с нея не се разбираме много и го помолих за мой апартамент.Това е моята история.Не е много интересна.-усмихнах се на мъжа срещу мен.

-Аха...ти си още малка-засмях се леко и я погледнах,беше много симпатична.Личеше си,че е от франция,заради маниерите и',не искам да убиждма никого,но американците немогат да меря възпитанието си с това на европейците
-В Париж ли си родена?-попитах аз и отхапах от хамбургера си...

Той ме погледна и се засмя леко.След това каза, че сум била малка.
-Хей, не съм малка!-засмях се сладко и отпих отново от колата.Беше ми приятно да разговарям с него.Беше по различно от разговорите с другите момче.
-Да.Родена съм в Париж, а ти?
Загледах се в него и се зачудих дали си има приятелка.
-Имаш ли си приятелка?-май бях започнала да се чудя на глас.
Леко се изчервих след това.

-Да в Париж съм роден и нямам приятелка-засмях се леко и погледнах момичето,което се изчерви.Аз отпих от колата и се засмях отново
-Малка си!-започнах да я дразня и да се смея...Обичах да се шегувам с по-малките от мен.Сестра ми я скъсвха от бъзици,а тя винаги ми се сърдеше...

-Не съм малка!-казах през смях.
Истината беше ,че не исках точно той да ме смята за малка или за някое хлапе.
-Хмм мъж като теб да няма приятелка..интересно..-засмях се и добавих.
-Жените в Ню Йорк май са слепи.-и двамата се засмяхме.
Бяхме приключили с храненето и аз предложих.
-Искаш ли сладолед?

-Да искам-засмях се аз и отидох да взема сладолед,за себе си взех шоколадов,а за Брук,какъвто ми каза да и' взема...хД...Върнах се на масата и и' подадох сладоледа,като казах:
-Ето...мъниче!-започнах да се смея и се оклепах целия със сладолед,избърсах се и продължих да и се хиля...

Той се съгласи и ме попита какъв сладолед искам.
-Ягодов.-отговорих и го изчаках докато се върне.
След малко той се върна и ми подаде сладоледа и ме нарече ''мъниче''.Като го каза беше много сладко.
Той започна да се смее и целят стана в сладолед.тогава започнах да се смея и аз.Забелязах ,че имаше още сладолед.
-Има още сладолед ...-докато кажа това се пресегнах и изтрих сладоледа от устните му ,а след това леко облизах пръста си.
-Ммм и шоколадовия е вкусен!-засмях се и отклоних поглед от очите му.

-Данеби да ме сваляш...шегувам се-оточних аз,за да не се притесни излишно.Облизха устните си за да обера остатъка от сладоледа по тях и се захилих отново...
-Искаш ли още нещо за пиене...мъниче-продължавах да я дразня и да се хиля досадано и мноого дразнещо.Облизха леко сладоледа,който беше много хубав...

Попринцип не бях от най-притеснителните.
-Ами ,ако е така.-погледнах го съблазнително, но после се засмях.
Цялата тази сценка ми беше много смешна, но нямах намерение да сменям темата.
-Ако те свалям ,имам ли шанс?-е след този въпрос просто нямаше как да не започна да се смея, но и дълбоко в себе си исках да знам отговора му.
Започнах да ближа от сладоледа със сведен надолу поглед.

-Хммм...незнам...малко си малка за мен-засмях се леко и облизах сладоледа си отново.Естествено,че темата не беше сериозна....е поне за мен,а и тя беше много хубава ,защо да се хваща с толкова по-голям от нея...просто нямаше смисъл,а и аз не бях човек известен с дългите си връзки...

Отначало Крис се замисли ,а след това каза ,че съм била малка.
Той въобще не ме приемаше на сериозно.Не ми оставаше друг избор освен и аз да се засмея.
-Хах ,добре ,че го изяснихме.Поне ще си спестя труда да те свалям.-засмях се отново.
Не се притеснявах да кажа такива неща.
-Искаш ли после да отидем на някое друго място,ако ти се губи време с мъник де?-попитах и погледнах ангелски.

-Добре...поне не си досадна от онова хлапе,което срещнах в самолета...беше ужасно...ти вобще не си досадна...-засмях се отново и я погледнах.Тя май наистина искаше да се пробва с мен...е незнам...сега какво да направя...не исках да я нараня,но не исках и да и' давам напразни надежди,защото бях сигурен,че просто няма да се получи...

Въобще не бях от онези романтички ,които вярват в ''любов от пръв поглед'' и такива подобни тъпотии.
Той просто беше нещо по-различно от всичките разглезени момченца които срещах в училище и по-купоните.Вече ми беше писнало от тях.
-Кажи къде искаш да отидем?Или аз да предлагам.-усмихнха се и изчаках отговора му докато си въртях един кичур коса между пръстите.Не издържах и казах:
-Хайде да отидем в бара.-засмях се-Или мислиш ,че съм много малка?