Барът

First topic message reminder :

И когато им е тъжно и когато им е весело хората отиват да пият. И делници и празници този бар е отворен до късно през нощта, а вратите са отворени за всички.

Би беше объркала шишетата и Алек се ядоса.След това стана нещо в мача и момчето още повече се изнерви.Отиде накъде и се върна с едно шише водка като пиеше направо от него.Брук се притесни ,че ще се напие и направи някоя глупост.Сериозно започна да обмисля варианта да си тръгне.Опита се да бъде приятелка с бившето си гадже ,но май не се получаваше.Алекс беше пиян и вече беше способен на всичко.

Въпреки огромното количество алкохол Алекс все още действаше според разума си.
Това при него бе доста особено състояние. Едва ли някой друг го правеше.
- Спокойно! Не съм същия! Въпреки, че пия се владея. Знам.
Странно е, но го приеми.

-Окей.-каза момичето.
-Значи и двамата сме променени.-намигна му тя.
Взе шишето и започна да пие.
-Само ,че нали знаеш как ми действа на мен алкохола.-засмя се тя.
След един час мача свърши и Би каза.
-Беше забавно.-засмя се за стотен път Дейвис.-Е нееее пияна съм ... -смееше се момичето.

- Помня как ти действа алкохола! Последния път беше... брутално! - Каза Алекс и се изсмя.
- Смяната ми свърши!
- К'во ще праим са? - Попита я Алекс и се засмя силно.
- Е реши ли?

-Хмм и аз помня...-засмя се Брук.
Алекс попита какво ще правят.
-Оо, ти реши ...аз не мога да мисля.-започна да се смее Брук.
Имаше чувство ,че всичко се върти.Не спираше да се смее.
Всъщност се чувстваше страхотно с някои малки изключения.

- Нека да идем отзад и да гледаме някой филм. Ок?
- Съгласна съм.
- Тогава да ходим.
- Ок. - Двамата влезнаха в стаята на шефа като си пуснаха Аватар и си хапваха пуканки.
- Приятно гледане! - Каза Алекс и загледа филма.

Би се опита да стане ,но залитна.Алекс успя да я улови и почти я занесе в другата стая, защото тя се беше отпуснала напълно на него.
Седнаха да гледат филм ,но на Би не й беше много интересно, особено на романтичните моменти.
-Уффф кви са тия лиготии ,немогат ли направо да ... -каза момичето по време на един от най-романтичните моменти във филма.

Алекс извади от хладилника две бири като започна да пие от едната, а другата даде на Брук.
- Заповядай! - Каза Алекс и й отвори бирата.
- Та как е романтичният ти живот с Крис? - Алекс искаше да разбере всички най-любопитни факти от живота на Би.
- Е....

Какъв беше този въпрос, почуди се тя.
-Интересува ли те?-засмя се Би.Отговора на Алекс беше ясен.
-Да.-каза момчето.
Брук започна да се смее.Остави бирата ,беше достатъчно пияна.
-Ъъ ми ок, ама нямам такъв живот с Крис.Сега нямам такъв живот с никой.-засмя се момичето и погледна към екрана на телевизора,където сините човечета продължаваха да се лигавят, тоест да се обесняват в любов.''Пфф колко банално ... '' помисли си тя.

- Филма стана банален! - Каза момчето и го изключи.
- Защо красавица като теб не е имала такъв живот? - Попита заинтригувано момчето. И двамата бяха достатъчно пияни.
- Бай дъ уей станала си по-красива от последната ни среща.
Не си ли съгласна?

Би се смееше на комплимента му.
-Ъ мерси.-каза тя и усмихна.-Ииии не съм каза ,че съм нямала ,казах ,че в момента на този период нямам.-вдигна показалец като някоя учителка ,която се кара, но гледайки пръста си ,избухна в смях.
-И в моментаа нее мисля ,че съм много красива.-каза през смях Дейвис.

- Защо така?! - Алекс се изсмя адски лудо от бирата и пръста. Сложи си и
кафе в бирата, добави малко кола
и се смееше от тук до края на света.
- Не се ли мислиш за красива? - Той умееше да извърта думите на хората
срещу него и Би знаеше това и то го занеше много добре.

Би се засмя.
-И двамата знаем ,че съм красива.-каза момичето.
-И мноооооооооого скромна.-добави тя и се засмя отново.
Не издържа и се излегна на дивана.Имаше вече мусколна треска от смях.
-Толкова съм красива ,че не знам как издържаш да стоиш толкова близо до мен без да правиш нищо.-подразни го тя и се засмя на шегата си.

Алекс леко се издразни, но запази самообладание.
Доближи се до Брук... бяха непосредствено близо когато.... Алекс просто и удари един лек шамар в отговор на бъзика й.
- Заслужи си го! - Каза той като се загледа в очите на Би.
- Е, как беше филма? - Попита той след края му.

Брук му се нацупи за шамара.Вярно беше съвсем лек ,но Би сякаш изключи този факт.
-Е, как беше филма? - Попита той след края му.
-Това беше най-тъпия филм.-каза тя с хладен и донякъде делови глас.
Помълчаха и Брук не издържа и каза.
-Нали каза ,че съм си го заслужила.-припомни думите му тя и добави.-С какво?!С това ,че казах истината ли?-подразни го отново ,този път без да се засмее.

- Това не е тема за разговор между бивши. - Каза Алекс като се засмя. Отиде взе две бири като даде едната на Би а другата изпи на екс.
- Съгласна ли си? - Попиута отново Алекс след връщането си. Последва едноминутно мълчание след което Алекс каза:
- Е?!?!

-Добре ...-засмя се Брук.
Той взе две бири и подаде едната на Би.Тя я остави на земята и продължи да лежи на дивана ,защото главата още я болеше.
Чудеше се какво да каже.Можеше да продължи да го дразни, но този вариант не й допадна и тогава каза.
-Добре кажи някоя подходяща тема.Ако искаш може 15 монути да обсъждаме колко тъп беше филма.-каза със сърказъм тя ,но и се засмя леко.

- Беше тъп!
- Съгласна съм!
- И мазен!
- Отново съм съгласна!
- И отвратителен!
- Прав си!

Би започна да се смее.Обаче й се искаше да го подразни още малко.
-Е нали сега нямаш гадже?-попита тя.
-Да ,и?-изненада се май от въпроса й Алекс.
-Амии просто ,като казах ,че казвам истината и ти ... не го отрече.-усмихна се тя и се надигна до седнало положение на дивана като се приближи много близо до него и започна да го целува ...След минута спря и двамата се гледаха в продължение на няколко минути без да кажат нищо.
Тогава Би стана и каза.
-Аз май е по-добро да си тръгвам...

Алекс хвана Би за ръката и я придърпа към себе си. Телата им се допряха едно до друго като Алекс започна да я целува.
- Ако питаш... Да, хареса ми! - Каза момчето след което продължи с целувката. Би се целуваше по-добре от преди.
- А на теб хареса ли ти?

Би се изненада ,че той я дръпна и започна да я целува.Все пак това не беше типично за бивши гаджета поведени.
Дали заради алкохола или заради друго би не спря ,а продължи макар и да знаеше .че на другия ден само ще съжалява и то не само тя ами и той също.
-Ъъъ не мисля ,че е редно ...-каза Би ,докато беше седнала в него и го целуваше.

Алкохол...думата засвятка в съзнанието ми придружена от крещящата нужда да погълна големи количества от нея.До този ден, не вярвах , че алкохолът може да те избави от проблемите.С неговата лъжлива действителност, която рисува толкова прецизно , че те заблуждава на момента и чак на другия ден къртещите болки зад слепочията ти издават , че всичко е било добре скалъпен трик , породен от затоплящия вкус на текилата и ускито, ти се струва доста примамлив.
И така, зарязах крещящата Лекси и погълнат от размишления ,съсредоточени основно върху това колко ром мога да изпия без да повърна, краката ми сами ме отведоха към единственото място , на което можех да получа достоверен отговор-барът.
Бе вторник вечер, заведението бе денонощно.Хора нямаше-нормално за..погледнах часовникът си.Супер, само дето такъв нямах.Е, определено бе доста след полунощ.Не, че часът имаше значение.
Седнах на един от високите столове зад бара.Погледът ми зашари наоколо.Нищо интересно.Една келнерка бършеше изподрасканата табла на маса в дъното на помещението, барманът подсушаваше няколко стъклени чаши, изпоцапани в резултат на явно печелившата за заведението нощ.Това бе нормално.Ню Йорк се славеше с голямата си площ и определението "градът , който никога не спи".В следствие на тези две подробности фактът, че имаше клиенетла не се поставяше под съмнение.При толкова много хора караниците и разочерованията бяха неизбежни.А те пък от своя страна вървяха ръка за ръка с неотолимата жажда за едно от малкото лекарства срещу тези разкъсващи те чувства-алкохолът.
-Ром.-гласът ми прозвуча някак далечен в собствените ми уши
Не измина много време и моето течно "лекарство" ми бе доставено.Без да се замисля много го изпих и топлината моментално се разля по цялото ми тяло.Лъжлива, измамна , но всъщото време сладка и даваща ми това , от което се нуждаех.Несъмнено нямаше да се огранича само с една чаша.
Някъде след втората бутилка, ми стана ясно , че главата ми не бе направена от олово.Двойно..., не тройо бе.Всичко пред мен бе тройно.Какво пък...сякаш имаше значение...

От нанасянето ми в Ню Йорк бяха минали не повече от четири дни,но вече си имах компания.Всяка вечер пилеехме пари по най-различни барове и заведения и се прибирахме доста пияни.Съквартирантката ми - Оливия беше очарована,когато на сутринта се приберях и едва можех да намеря пътя до спалнята си.Е,тази вечер не беше изключение.
Влезнахме в някакъв бар - изглежда с нашата поява щеше да е в една от най-печелившите си вечери.Беше почти празно.С минимални усилия намерих бара и започнахме да поръчваме.
Текила,уиски,коктейли...след час вече ми беше малко трудно да се ориентирам в обстановката.Реших,че няма да е зле да отида до тоалетната...
Когато се върнах,на бара стоеше само едно момче и никаква Трейси,нито Никол или Дана.
Замаяно тръгнах към него.
-Хей,случайно да знаеш къде отидоха трите брюнетки,които до преди малко бяха с мен?
Не,че имаше някаква логика да знае,но пък в момента мисленето ми не струваше.Подпрях се на бара-не исках да рискувам да падна.

Алкохолът тотално бе замаглил малкото ми здравомислещ мозък.Трябваха ми няколко минути докато осъзная , че вече не бях насаме с безценното си алкохолно лекарство.След дълго взиране, успях да фокосирам лицето на момичето, опитващо се да изтръгне информациия от пияното ми съзнание.Трябва да призная това щеше да се окаже трудна задача за нея.Две бутилки ром спокойно си почиваха в кръвта ми.Ако сега се опитах да си кажа името, най-вероятно щеше да изскочи само съвкупност от трудно различими звуци.Все пак тя изглеждаше някак симпатична и реших да я улесня.
-Неееем-провлачих думата дълго
Брей.Беше си похвално , че и толкова успях да произнеса.За всичко бе виновна Айрийн.Как бях допуснал да се влюбя?!И сега тя най-вероятно бе с него....онзи Алек...
-Ощее едно от тезии.-молбата ми за още алкохол излезе ясна.Може би защото в момента бясно се нуждаех.Тя щеше да ме освободи от онзи емоционален капан , в който бях позволил да ме натикат.
САмо след миг получих така бленуваното лекарство.Но нещо се бе променило.След първите глъдки не почувствах нищо.Нямаше я онази измамна топлина , просмукваща се и оставаща след себе си чувство на сигурност.Не, имаше нещо различно.Болка.Ужасна болка.
Хванах се за главата и се опитах да я изтикам от там.Уви, без резултат.
-По дяволите-процедих през зъби-запазената марка на Лекси се бе намушкала и в моя речник и точно сега изскочи без предупреждени.Изключително на място.