Мислех, че никога нямаше да се появи. Вече минаваше 12 и нея я нямаше, а със сигурност бях чакала около час. Казах й, че днес ще закъснея от работа и ще се наложи да си вземе пица, но ИЗРИЧНО я предопредих да си легне рано.
- Виж кой е решил да се прибере! - казах аз и си поех дъх. Всичко започваше от начало. Всеки път беше така през последните... през последната една година. Първо я питах къде е била, тя лъжеше, аз отново питах, тя отново повтаряше лъжата си. След това се разкрещявах, тя също. Накрая след голямото изпълнение се затваряше в стаята си, а аз се устремявах към аптечката и поглъщах няколко хапчета на веднъж.