Мостчето

Дойдох тук и седнах на моста. Реших да направя каскада и
паднах в езерото над моста.Започнах да плувам като чаках Ейми.
Плувах си и гледах небето без да ми дреме за мислите на хората.
Чаках и си плувах бавно. Направих две-три обиколки на езерото
след което спрях. Излезнах от водата и зачаках Ейми.

Отидох на моста погледнах наоколо , но него го нямаше ..
Напразно се надявах - помислих си. Но след миг чух някой да ме вика - беше ТОЙ .
Спуснах се към него , но след миг се рязко се спрях .. дали щеше да е неловко ако се хвърля на врата му ..
Докато размишлявах по този въпрос той вече беше пред мен и ми говореше нещо , но не го слушах ,
защото бях прекалено заета да се взирам в сините му очи ..

- Здравей! Как си?- Попитах аз, ала тя явно не ме слушаше.
Започнахме да говорим за университетските години. С нея
беше една от многото ми кратки връзки в универститета.
Как ли ме беше открила след толкова време. Старех се да
премахна всичките си връзки с миналото, но не успявах.

Беше малко неловко , не знаех какво да кажа.
- Искаш ли да отидем някъде? - развалих мълчанието.
- Имам собствен бар недалече от тук ?! .. -промълви той.
Съгласих се , естествено , бих отишла нявсякъде само за да съм с него ..

- Всъщност не! Нека идем в МОЛ-а. В Бара гледката в момента няма
да е много удобна. Сещаш се какво имам впредвид?! Ти познаваш
града по-добре. Нека идем в мол-а после ще се разходим някъде.
Съгласна?! - Знаех, че ще се съгласи. Тръгнахме към мола като се
надявах Брук да не ни види.

- Не мисля , че е добра идея да оставяш приятелката си сама - казах
- Ти откъде знаеш .. - промълви той очудено.
- Чух гласа й когато се обадих ..
- оо .. а ти имаш ли си някого ? - попита той , но гласът му вече беше по-различен ..
- Вече не - промълвих
Той усети , че ме е наранил с въпроса си и каза тихо:
- о .. съжелявам .
- Исках само да те видя , но не искам да бъда с теб ако си обвързан .. - казах и побягнах .
Тичайки се обърнах и го видях - стоеше безмълвно . Явно не осъзнаваше защо реагирах така ..
Не след дълго се озовах на Уолстрийт..

След като нахвърлях небрежно дрехите си в гардероба реших, че ще е хубаво да се поразходя. Беше някъде към 12 на обяд и може би забележителностите щяха да са претъпкани с хора, а аз мразех буйните групички от развеселени туристи, които щтракат със скъпите си фотоапарати, купени специялно за посещението си в Ню Йорк. Поразпитах Ребека са някое хубаво местенце с по-малко гъчканица...И така, сега провесила глава от моста, заблеяна към кристално чистата вода се зачудих какво да си пожелая докато хвърлях монетка в езерцето. От какво имах нужда? В този момент от живота си:нищо да не се променя, от това което е сега. Хвърлих монетката, а после се заблеях в кръгчетата, които образува тя.
-Извинявай...?-изшушна някой зад мен