Полянката за пикник

Мястото, където можеш да си опънеш одеялото и да се пльоснеш на земята под слънчевите лъчи.

Апартаментът ме задушаваше.Имах нужда да подишам чист въздух и най-подходящото място беше Сентрал парк.Взех си одеало и една книга,защото реших ,че искам да се пльосна под слънчевите лъчи и да чета на спокойствие.Хем е тихо ,хем и тен се хваща.Стигнах до Сентрал парк благополучно.Намерих си едно слънчево петно и постелих одеалото си.Извадих изпомачканата книга и легнах под слънчевите лъчи.Имаше лек вятър,но той почти не се усещаше.Наоколо бе пусто,което си бе необичайно за парка.Тук винаги е гъмжало от хора и сега ми се стори необичайно тихо.

Гост

- Много си хубава мила - усмихнах и се, и я целунах многооо страстно.
- Хайде излизаме - хванах я за ръка и излязохме от апартамента.
Излязохме на улицата и тя ме попита:
- На къде, скъпи. - Ами мила ми Клеър - усмихнах се широко - към поляната за пикник в Сентръл парк, ама няма да си правим пикник, защото после ще те водя на пицария. Само можем да се въргаляме на тревата - изсмях се аз и я целунах по врата. Вървях ме не много и стигнаха беше неделя и имаше доста хора, но успяхме да си намерим място за двама ни. Седнахме на тревата.

Те седнаха на поляната и тя легна напречно на него. Сложи си едни огромни черни очила и започна да си подсвирква. После се засмя и се надигна така че да види очите му.
-Нали знаеш че си перфектен? -засмях се. -Какво правиш с мен? Наистина... -каза тя без никаква нотка на шега в гласа и'. Клеър не искаше да го стряска но и се чудеше как някой който може да има всяка която поиска, е с нея. Сирачето...
Махна очилата си и се загледа в очите му. Толкова много въпроси направо изяждаха мозъка и'. Отмести поглед и започна да си играе с едно от копчетата на ризата му.

Гост

Легнахме на поляната и тя изневиделица каза:
- Нали знаеш че си перфектен? -засмя се. -Какво правиш с мен? Наистина...
Малко се стреснах от този въпрос, какво значи не разбирам и затова я попитах:
- Ааа какво искаш да кажеш, нищо не правя с теб.
В нейните очи виждах, че е объркана и разтревожена, на зощо аз ли бях виновен. Затова я попитах:
- Мила какво има, какво става, кажи ако мога да помогна - и я прегърнах.

-Не, ти просто си толкова... перфектен. Аз съм толкова невзрачна и глупава и... оу! Незнам.. -изплака тя срещу гърдите му. Той я държеше и тя се чувстваше.. ами.. не като себе си. -Обичам те... -прошепна и се надяваше да не я е чул. Но той я чу, беше сигурна тя. Вдигна поглед за да види очите му, но нейните бяха пълни със сълзи. Клеър не беше слаба и нямаше слабости, до сега. Андреас беше нейната слабост и ако той я оставеше в този момент тя щеше да си издъхне там на поляната.
Започна да изтрива натрапчивите сълзи от очите си и сведе поглед надолу.

Гост

- Ооо милата ми тя, за какво си мислиш такива глупости? Как ще си невразна, та аз не забелязвам неврачните момичета. Не си и глупава, щом си ме избрала - изсмях се на тъпата шега, а в очите й имаше още сълзи.
- И аз те обичам и не ме е срам. Обичааамм Клеъъъъррр Денвъъъррсс!!!- изивиках и хората се заобръщаха към нас. Прегъранх я и я притиснах към себе си, а тя се успокои.

Тя започна да се хили когато Андреас извика че я обича. Тя почувства че той го призна на целия свят и беше на 7мото небе. Прегърна го силно и забрави че има други хора около тях. Бутна го на тревата и започнаха да се целуват. Той целуваше толкова добре, неговите меки устни топлеха душата и'. След като го пусна (а тя не искаше) двамата бяха легнали на тревата.
-Тук е прекрасно. -каза тя. -Особенно с теб. -усмихна се и се обърна към него. Изведнъж изпита желание двамата да си прекарат както предната вечер. Клеър усети жестоко привличане, но само сложи ръка на кракът му и се захили като малко дете преди да направи най-голямата пакост в живота си.

Гост

- Наистина е прекрасно, но не заради мен, а заради теб - усмихнах се и я целунах.
След това тя сложи ръка на единия ми крак и се захили като дете, намислило да върши пакост. Аз също и` се усмихнах. Изведнъж изпитах голяма възбуда и я целунах. Казах и`:
- Ааа милоо да не искаш да го направим тука - засмях се. Палавницата ми тя - и я целунах по врата.

Клеър се изкикоти, което въобще не беше присъщо за нея. Самата мисъл да го направят тук и сега и беше малко срамна.
-Мммм, може. -само каза тя през смях. После целуна Андреас по устните и после по врата. Прокара ръка по целият му крак, като леко забиваше ноктите си на някой места. Смееше се и не можеше да се спре. Искаше да прави откачени неща. Зад нея се чу плътен мъжки глас очевидно насочен към тях.
-Извинете, млади хора. Тук не е мястото за тези неща. -Клеър се обърна и видя огромен чернокож мъж в полицейска униформа. Тя се смути и седна до Андреас.
-Извинете, г-н Полицай, няма да правим нищо. -усмихна се тя извинително. След като той си замина, тя се обърна и се засмя към Андреас.

Гост

Какво прави тя, не мога да повярвам на обществено място, да прави такива работи. Хилеше се и същевременно с това ме и възбуждаше. Какво ми става и на мен, не знам. Знаех, че не е редно, но го исках, да го направим там, на поляната сред множеството хора. Добре че се появи някакъв полицай да ни спре, иначе можехме да стигнем сигурно до ...
След като замина, аз и казах:
- Тъпанар, развали ни кефа - и я целунах напук на думите на униформения. - Какво ще правим сега?

» Полянката за езда