~Творчество ..или нещо подобно ...~

Много ме кефиии

Бравоо!

Meрсии^^Ето още две стихчета ...

Прегрътката ти така топла ,гореща
разтапя леда в сърцето ми ,който среща
Когато ме пуснеш тялото ми изтива
Започвам леко да треперя,
но сърцето ми гори,не спира,изгаря
превръща се в пепел и само тя остава.
Ледът ме завладява
студеният вятър -обгръща,
а споменът за теб отново и отново се връща
и в кристални сълзи се превръща.

Времето отминава,
а любовта ми към теб не намалява
Уж казват,че то раните заличава ,
а то още повече ми причинява
Мислех ,че ще забравя твоето лице,
но вече зная,
ти притежаваш моето сърце
и ще те помня до края.
Времето не може да убие любовта
на това не е способна дори и смъртта.

Еей, много са хубави...Аз не съм пробвала да пиша сериозни неща, ние само глупости *ама все пак яки глупости xD* измисляме..

Мерси ,ама вашите неща са много забавни Не на всеки му се отдава да пише като вас ^^

Ето още малко ...

Преди бях постоянно засмяна,
а сега съм винаги в сълзи обляна.
Как успя да угасиш усмивката от моето лице
и да разбиеш на пърченца моето сърце?
Мислех ,че съм силна ,но явно грешах
влюбих се базнадеждно ,но късно разбрах.
Прекалено горда бях да призная ,че те обичам
и,че ми липсваш дори пред себе си отричам.
Сега всяка една усмивка е фалшива
и всяка реплика ''не го обичам'' - лъжлива.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Душата ми пеперуда беше
и все към теб летеше.
Ти хвана пеперудата в плен
и превърна летния ден
в ден зимен и студен.
Шараните крилца потъмняха,
първо посивяха,после почерняха
и накрая с мрака се сляха.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Пак сълзите мъчително преглъщам
и да те гледам не желая
за това се обръщам.
И искам ,но не мога да спра за теб да мечтая.
Но има ли смисъл от напразни мечти,
след като с нея си ти?!
И колкото и сълзи да пролея,
Ти пак си оставаш с нея...
Щастлив си с нея ...
Тази мисъл ме yбива всеки ден.
И чудя се как още дишам,
след като не остана нищо в мен ...

мнооого са яки

~no coment ...~
~The end...~
~Rude boy~

{{{h}}}
гърЛ
{morena}
gIrL*

Oще няколко стихчета ...

Моето момче те наричам.
Съжалявам ,но все още само него обичам.
Теб страстно целувам,
но всяка нощ само него сънувам.
Другите мислят ,че за теб всичко давам.
Да така е, но само за него сърцето си на дявола продавам.
С теб съм и твоята ръка държа,
но през цялото време сърцето крещи ,това между нас е лъжа.
* * *
Как да сложа ново начало?
Когато сърцето ми е на пърченца като разбито огледало.
Всяко късче в тялото ми се забива
и ден след ден бавно ме убива.
Не виждаш кръв нали?
Това не означава ,че по-малко боли.
Боли ме дори когато дишам.
Ти ме нарани и искам да те мразя ,не отричам.
Обаче не мога ,защото и без сърце продължавам само теб да обичам

Стихчето е много яко! Ама аз чак сега разбрах, че рисуваш

Мерси ето още едно...

Видях те днес и утре ще те видя.
Сега сълзи роня в непрогледния мрак,
но утре зная,
че на безразлична отново ще се правя.
Ще те гледам отстрани.
Много ще боли,а съцето без глас ще крещи.
‘’Поспри за малко и ме погледни’’
Виждаш ли сълзите
във очите ми?
Забелязваш ли усмивката ми фалшива
или се справям отлично с преструвката,че съм щастлива?!