Бисери xD

На матурата по история:

Хан Крум издебнал самозадоволените ромеи в дерето и ги изненадал отзад

Един път ходих в една пирятелка.Бяхме се събрали 3 момичета.Точно тогава решихме да викаме Дама Пика.Та ка де...викнахме я.За този ритуал *Боже,как се изръсих само...* ти трябват огледало,нещо сладко,карта на Дама Пика и свещ.Решихме да го правим в коридора.Там имаше голямо огледало,на което се виджаше отзад кухнята,но ние затворихме вратата,за да не би нещо случайно да видим.Ния *бфф - то ми в който бяхме отишли* беше застанала срещу огледалото.Само че ние бяхме на пода.Аз от страната на входната врата и хола,а Моника от страната на банята,спалнята и килерът от който се чуваха стрнни звуци.Да ви кажа честно,тя беше на най-гадното място.Но пък аз си заплюх първа онова към вратата,защото не беше чак толкова страховито.
Трябва да й викнеш името 10 пъти.Изгасихме навсякъде,затворихме трите очи и започнахме да викаме.Мен не ме беше толкова страх.Но на 6-тото викане Моника *една от приятелките ми* я хвана страх и спряхме.След кратка пауза си продължихме викането.Но не се получи,защото спряхме.
След това отидохме в хола за малко.След това се върнахме,като говорехме как да го направим пак.Имаше нещо на пастата с шоколад,която бяхме сложили по средата.Нещо сякаш е отхапвано от нея.Мене наистина вече ме хвана истински страх.Беше ужасно!Дори и кучето на Ния го усети.То се скри под масата,а аз много добре го познавам.Когато е наплашено винаги се крие там.
Така де...не я викнахме повече.Отидохме в кухнята.Моника постяно се шегуваше с нея,а не бива.Да,това може да е само една карта,но четете по-нататък к`во се случи....
Ния и Моника останаха в кухнята.Аз несъзнателно отидох до огледалото в коридора.Не знаех,че го правя.Просто някой май беше в тялото ми сериозно.Чувствах го.Погледнах се и бях толкова бледа.След минута взиране в огледалото краката не ме държаха и се строполих и изохках.Моника и Ния едва тогава видели,че ме няма в кухнята.Изтичали са бързо и са видели,че нещо не ми е вред.Не знам дали бях припаднала...не помня много.
Отворих очи и бях на същото място,а около мен Ния и Моника.Това не беше нищо! *сигурно ви отегчих а ?*
Когато бях отишла в Ния часът бе някъде 10 сутринта.А когато го погледнахме беше едва 10 и половина някъде.За половин час ние да сме направили ритуала и да сме се наяли и да сме били на компа???Не знам какво ставаше,но очевидно някой или нещо правеше.Бяхме наплашени и когато чухме някой да звъни на вратата направо подскокнохме.Ама това се оказа,че било майката на Ния.Тръгнахме си,защото майка й настоя.
С Моника отидохме на спирката.Чаках автобус,а тя искаше да ме изпрати.По едно време чухме на покрива на самата спирка нещо като с камъчета да се хвърля 3 пъти.Веднага станахме и погледнахме,но нищо...само с Моника се спогледахме и казах "И ти ли си мислиш за същото? а тя каза "Мисля си за недоядения ми банан в хладилника. " Фраснах я леко а тя "А за Дама Пика ли ? " Луда работа... хах!
След миг дойде Ния.Веднага я хванахме за слушател и й заразправяхме какво бе станало.Тя с недоумение слушаше тъпата ни история.Наистиан беше тъпа,но пък реална!
Не ми се чакаше автобуса и реших пеша да се прибера.Не беше толкова далече.Ръмеше дъжд и беше към 12 градуса.Абе студ.По пътя си видях цяло ято гарвани,а това не беше за добре.Прибрах се в нас жива и здрава.След това започнахме да си чатим с Моника.

След 2 седмици почина бабата на Ния.Жалко,че не бяха толкова близки.

Е,това беше романа!Малее,имате да чететеее....ужас!Но запомнете от мен - Викането на Дама Пика не е шега работа!!!То е опасно и дори да ви сес трува,че духове,извънземни и не знам си кво не същуствува!

Моля повярвайте ми!Не си измислям!!!Не лъжа!!!Това е самата ИСТИНА!Но понякога истината се оказва и лоша.