Футболния стадион:

Днес беше петък, а това означаваше, че отборът на Ню Йорк имаше тренировка преди първия си мач от първенството за тази година. Той щеше да е утре срещу едни от класните отбори в Америка, а именно този на Чикаго Рейнджърс. Тренировката беше отворена за посетители и журналисти, като в началото имаше само от вторите. За първи път Том отиде сам на тренировки, а не с баща си. Сега, когато вече живееше сам, той щеше да идва с новата си [Only admins are allowed to see this link] . Той беше от първите, дошли на тренировката. Баща му, тренюрът, и той беше един от първите и двамата, докато чакаха другите, поговориха за това, как е Том вече самостоятелен, за тактиката срещу рейнджърите и други неща.
В началото на тренировката футболистите разбраха тактическата формация на отбора за съботния мач и за слабите и силните страни на противниковия отбор. Те започнаха с няколко бързи спринта, а след това вече бяха разделене за двустранна игра. В този момент с крайчеца на окото си Том забеляза, че бяха дошли някакви хора, но не им обърна внимание.

Ето че играта напредваше. Стгна се до един пряк свободен удар към противниковата врата, който трябваше аз да изпълня, като един от най-добрите изпълнители на статични положения в отбора. Той беше близо до тъч-линията, която беше на няколко метра от местата, на които бяха седнали репортери и публика. Точно в този момент някой ми каза нещо, дори не разбрах какво. Когато се обърнах видях само, че това беше момиче. направих и знак да замълчи, като си докоснах устните с пръст. След това изпълних наказателния удар и това беше гол. Резултата вече беше открит в тази двустранна игра. След гола само минах пак покрай момичето и и намигнах закачливо.

Ето че най-сетне свърши тренировката. Накрая след като тренера свирна, ние се събрахме около него, за да си каже мнението. Извиках го настрани и му казах дали може по0късно да говоря с него, защото сега имам малко работа. След като ми разреши аз се затичах към онова момиче от първия ред, което тъкмо се гласеше да си тръгва и `и казах:
- Хей, знам че е глупаво, не се познаваме, ама искаш ли да излезем? Ако да, изчакай ме някъде, за да си взема душ и ще дойда? - този въпрос, а и моето присъствие сигурно стреснаха момичето, което беше доста привлекателно и сладко.

Бързо отидох към съблекалните, защото не исках момичето да ме чака бързо, все пак бях кавалер. На бързо се изкъпах, привлякох се в що годе приличен вид и излязох на стадиона, където трябваше да ме чака момичето. Още като излязох и се случи нещо, което щях да помня доста дълго време. Приближавах се към нея и не видях, как една топка ме удари и аз се превъртях на земята. Тя дойде до мен и ми се извини.
- Ами бил съм и по-добре - и `и се усмихнах. - Ами малко, доста силно риташ. Радвам се, че не си футболист и да трябва да играя срещу теб.
Изправих се и добавих:
- Доста странен начин за запознаване - и попадах ръката си. Аз съм Том, приятно ми е.

Лекси явно се притесняваше и аз реших да я успокоя:
- Не бе няма ми нищо. в какви по страшни контузии съм изпадал. Това цицината не го признавам вече - и `и се усмихнах. Ще му сложа малко лед като се прибера.
След това тръгнахме да излизаме и аз се спрях до топката, взех я и казах на Лекси:
- Ето подарък, да си спомняш за запознанството ни. Къде искаш да ходим и какво да правим? Само да не е свързано със спорт, защото първо съм леко изморен и второ без да се сърдиш не си много добра в това начинание.