Апартамента на Дъстин и Брук

Хола

Кухнята

Спалнята му

Банята

Терасата

Стаята на Би
Апартамента на Дъстин и Брук Contemporary-bedroom

Банята

Апартамента на Дъстин и Брук Hoeschsinglebathbathroomsuitercg

Паркирах Импалата пред сградата където се предполагаше, че е апартамента ми и слязох заедно с Джоуи, който до сега седеше гордо на пердната седалка до мен. Изкарах 2та сака от багажника и тръгнах към входа, след като заключих колата и пуснах алармата.
- Хайде Трибиани. - извиках на Джоуи и тръгнах нагоре по стълбите, а той завлачи туловището си след мен.
Качихме се до нашия етаж и пуснах единия сак на пода. До колкото ми беше известно имах съквартирантка. Малко тегаво понеже не знаех кое е момичето и как ще реагира на мен, кучето и цялата ми "крейзи" същност.
Почуках на вратата и се прокашлях, а в същото време Джоуи ми захапа крачола на дънките.
- Пусни проклето животно. - измърморих и дръпнах крака си. - Ще те захапя и аз! - предупредих го размахвайки пръс и в този момент осъзнах, че вратата пред мен е отворена и то от доста време вече.
- Ъм... - измърморих и се почесох зад врата гледайки момичето пред себе си. - Ти трябва да си Брук, нали? - попитах я. - Аз съм Дъстин, съквартиранта ти. - представих се и протегнах ръка да се здрависаме.

Тъкмо се бях върнала от бара и ми идеше да се заблъскам главата в стената за това ,което бяхме правели с Алекс.Тъкмо си бях легнала и главоболието ми или по-точно махмурлука бяха малко отминали и започвах да се унасям,когато на вратата се позвъни.Беше 4 през ноща.Кой ли беше?
Отворих вратата и видях едно момче ,сакове и куче ,което мина през краката ми и се настани на дивана.
-Ти си новият ми съквартирант нали?-попитах и го погледнах преценяващо.-Влизай.-казах и се отдръпнах от вратата.

Въздъхнах тихо мислейки си какъв глупак съм. Можех поне да изчакам да съмне в колата и после да тропам по врати и да събуждам момичета очевидно с махморлук. Тя определено имаше такъв, личеше си по очите й.
- Джоуи, слез от дивана. - казах му и го хванах за нашийника, но прклетото куче беше по-оправно и от мен, а с килограмите му трудно можех да го накарам да слезе.
Изкарах от единия сак едно голямо одеало, което сложих на едното кресло на терасата, когато успях да се ориентирам къде е.
- Вън. - изкомандвах, а когато Джоуи видя любимото си одеало веднага изтича там. Оставих вратата леко открехната, а след това се обърнах към момичето.
- Съжалявам за късния час, но взех разстоянието много бързо и подранихме.

-Ъ няма проблем.-засмях се.След като кучето излезе на терасата ми стана по-спокойно.
-Такаа нека ти покажа апартамента.
Заведох го в неговата стая ,а докато вървях ми се виеше свят.Дори не помнех как се бях прибрала.
-Харесва ли ти?-попитах след като светнах лампата.
-И впрочем не и знам името.-засмях се.-Как се казваш?На колко си?С какво се занимаваш?

Присвих леко очи. Или моята памет хич я нямаше, или тя беше доста пияна, понеже й се бях представил, а явно не помнеше.
- Дъстин Уайлд. - казах малко внимателно и я погледнах сякаш й казвах "вече ти го казах веднъж"...ако имаше начин да погледнеш някой по този начин. Ох.
- На 19 съм, главен фотограф в Ню Йорк Таймс. - добавих и огледах стаята. - Хубава е, благодаря. - казах по нейн повод, а след това се обърнах към момичето, за което единственото нещо, което знаех е, че се казва Брук.
- А ти, с какво се занимаваш, на колко си? Хъм, не на колко бири, а години. - засмях се леко.

-Амии уча.Искам да стана или актриса ,или модел.-казах и добавих.-На 17 съм и баща ми ме изгони от апартамента ми ,защото сметна ,че съм го превърнала в публичен дом.Там постоянно имаше по някое момче и то всеки път различно.-засмях се.
-А колкото до бирите ... ам много ли си личи?-усмихнах му се мило и отидох в кухнята да си взема хапче за глава ,а той ме последва.

- По очичките ти личи. - отговорих й и се засмях. - Само това хапче няма да свърши работа между другото. Повярвай ми имал съм повече пиянски вечери от теб. - засмях се отново.
- Пробвай с хапчето и една кофичка кисело мляко, повярвай ми освежава и действа. Никога не пий вода или кафе, само допълнително ти става гадно от тях. - подпрях се на плота и се усмихнах.
- На 17 значи...не е ли незаконно да живееш сама, е на практика не си сама, но все пак...

-Не знам.-засмях се.
-Мерси за съвета.
Отворих хладилника ,но с този мой късмет нямаше нищо в него.Скоро не бях пазарувала.
-Хмм май и ти си падаш по нощния живот.-казах и се усмихнах.
Щеше да бъде странно да живея с момче.И странното нямаше да е ,че е момче ,а това ,че нямаше да ми е гадже.
Засмях се при тази мисъл и го погледнах.
-При мен и кафето върши работа.Искаш ли?-започнах да си правя кафе и чаках да чуя дали и той иска.

- По принцип не е добра идея да лекуваш махмурлук с кафе. - казах й цупейки устни и сбръчках нос. - Но щом и друг път си го правила, значи окей. И да, и аз искам едно. - усмихнах се.
- Ей сега идвам. - казах й и влязох в хола където си бях зарязал саковете. Преместих ги в моята стая, а след това занесох на терасата купите на Джоуи, като в едната му сипах вода за да има до себе си.
Беше малко хладно, но породата на Джоуи беше самбернар, а те минават през сняг и издържат на огромен студ, нали са и спасителни кучета в планините.
Поглаих огромното куче по главата, а след това се върнах при Брук в кухнята.
- Нали не те е страх от кучета?

-Ъмм не.Ама не съм им фенка да знаеш.-усмихнах се и му подадох кафето.
-Заповядай.
Отпих от моето и седнах на дивана в хола ,защото не ме държаха краката.
-Странно ли ти е ,че ще живееш с момиче?-засмях се и се облегнах по-удоно на дивана.Изведнъж стаята спря да се върти и главоболието ми намаля.
-Амм имаш ли гадже?Питам само за информация...Сещаш се ,ако някой път се наложи да си търся къде да пренощувам за да не ви притеснява.-ухилих се и след секунда осъзнах каква глупост казах.Е нищо той трябваше да свиква с идиотщините ми.

Засмях се.
- Зависи какво имаш предвид под "гадже". - казах й. - Имам си няколко във Вегас и ако не се лъжа преди да замина от тук преди 2 години въртях 3-4 момиче...вероятно сега са ми бесни. - засмях се отново без особено да ми пука, че говоря пълни глупости...ама истината си беше това.
- Ако си хвана мацка гледам да е на нейна територия да мога да се измъкна по някое време. - добавих. - Ох...да, странно е да живея с момиче, понеже ще ти говоря какви ли не глупости, главно такива, които не те интересуват. Освен това вече ти говоря сякаш си ми..."приятелче".

-Оо споко.-ухилих се.
-Ама да знаеш ,че тук ще идват ''гости''-намекнах и отпих от кафето си.
-Иии ето защо момчетата искали да бъдем в моя апартамен.-избухнах в смях и добавих.-Чак сега го разбирам.
-Може и тук да ги водиш ... ,а неее на сутрината като ме видят и няма да са особенно доволни.-смеех се ,а той каза...

- Права си... - замълчах и след това добавих с ентусиазъм. - Може да се възползваме от ситуацията си. Ще си играем на "ревнивното гадже". Ще си измислим кодова дума и ако някоя "жертва" е останала да нощува на следващата сутрин си казваме думичката някак си и вдигме скандал...хъх, не знам дали схвана, спи ми се и не мога да се изпразя правилно. - засмях се.
- Та. Моята "жертва" е останала да нощува. Пиша ти един бърз смс с кодовата думичка и ти влизаш с гръм и трясък в стаята и ми вдигаш скандал. Бам онази се плаши и бяха преди да си я пречукала. Аз ще правя същото за теб. - засмях се.

-Неееееее-последва бурен смях.-И аз за това си мислех.
Беше си така.Е супер мислехме еднакво.Усмихнах се и казах.
-Уча актьорско майсторство и те уверявам ,че ще бъде страхотно упражнение за способностите ми.-засмях се и отпих от кафето.
-Ехх горката ни жертва.-замях се отново.
-С тебе май ще се спогодим.-усмихнах се чаровно.

- Май май, ще стане. - засмях се и кимнах леко, а след това отпих от кафето си.
- Остава да се спогодиш и с Джоуи и всичко ще е наред. - добавих и повдигнах вежда усмихвайки се криво. - Той е страхотно куче, ще видиш. - отпих отново от кафето си.
- Както вече разбрах водиш нощен живот. Къде стават най-яките купони? - попитах я. - Две години не съм тук и всичко ми се вижда страшно променено.

-Aми аз попринцип не ходя по купони ,а по барове.-усмихнах се.-Ако искаш някой път ще ти покжа по-готините места.-казах ентусиазирано.
-А колкото до кучето ,ми ще измислим как да се разбираме.-засмях се.
Дръпнах покривката на дивана и се завих с нея ,защото ми стана студено.
Свих се в ъгъла на дивана и попитах.
-Ами ти каде беше две години.Бил си колкото мен като си напуснал града нали?

- Точно така. - кимнах леко. - Заминах за Лас Вегас където с връзки ме наеха в едно казино като крупие. С връзки понеже нямах 18 и напрактика нямах място в казина. На 18 се записах да уча задочно фотография в един град близо до Вегас, но изкарах само една година после ме наеха от тук и се върнах. - свих рамене. - Ако не ме бяха наели от Ню Йорк Таймс най-вероятно крака ми нямаше да стъпи тук. Просто Ню Йорк ми носи лоши спомени.

-Супер.Сигорно е яко да работиш в казино и то в Лас Вегас.-усмихнах се замечтано.Искаше ми се и аз да имах такъв интересен живот.Замислих се за това ,че работеше като фотограф.
-Хей ,случайно да знаеш дали търсят модели в някое списание?-попитах го и се усмихнах мило.
Беше време да започна да изкарвам някакви пари ,но да продължа да ползвам кредитните карти на татко.

- Ммм не съм в бранша на списанията. - засмях се. - Реално погледнато това е първата ми работа като фотограф, но ще е за вестник и снимките ще са предимно черно-бели. Мога да попитам в агенцията дали не търсят някъде. Там Космополитън, Ел и каквито бяха другите женски списания. - усмихнах й се, а след това доизпих кафето си и без това вече беше изтинало.

-Добре.Мерси.-казах и добавих.
-Май е време да поспим .-просях се и се засмях.
-Вече е 5 часа ,но все пак лека нощ.станах от дивана и тръгнах към стаята си.
Върнах се обаче в хола и го предупредих.
-И само да си ме събудил преди два ...ще те убия.-засмях се и отново излязох от стаята, чувайки смеха му.
Легнах си ,загасих лампата и заспах на минутата.

п.п Ако искаш пиши направо на другия ден

Както и очаквах след като си легнах спах близо 5 часа и станах. Никога не ми е трябвало повече сън, а и бях свикнал да спя през деня, не през ноща. Във Вегас нещата седяха така.
Станах мудно от леглото и си взех един душ, а след това се облякох и си наредих багажа в гардероба. Докато направя всичко това беше станало 11 сутринта.
Излязох тихо от стаята си, защото тази на Брук беше отсреща и не исках да я будя, а с лед това влязох в кухнята да приготвя закуска. В това бях супер...до някъде.
Пуснах Джоуи в стаята и му сложих да яде, а след това той започна да обикаля около мен. В крайна сметка се справих с "трудната" задача да приготвя палачинки и останах доволен от себе си. Почистих след "голямото готвене", а после приготвих кафе и седнах на плота с чашата си.

Събудих се сравнително рано.Станах ,а косата ми беше разрошена и бях още с лятната нощница, която беше къси панталонки и потник с тънки презрамки.В полу будно състояние отидох в кухнята усещайки приятен аромат на кафе и палачинки.Какво??Ама той можеше да готви!!
Влязох в кухнята и попитах.
-Палачинки и кафе ли надушвам?-засмях се и се опитах да пререша косата си с пръсти и да й предам по приличен вид.

- Палачинки. - въздъхнах театрално. - Едно от малкото нещо, които мога да правя като хората...е първите десетина се озоваха в коша, но иначе следващите стават. - засмях се и отпих от кафето си. - И да, има и кафе, а днес мисля да напазарувам понеже хладилника е празен. - добавих и се усмихнах.
Джоуи беше легнал на пода до стола ми и когато видя Брук се изправи и приближи към нея.
- Джоуи, не. - казах му и той ме погледна, а след това седна кротко до нея гледайки я.

» Aпартамента на Брук [18+]
» Апартамента на Крис
» Апартамента на Бела
» Апартамента на Родригес
» Апартамента на Натали: