- Е най-добрия едва ли, нямам такива претенции - усмихнах се, малко неловко ми бе.
- Но и ти не отстъпвах, снощи бе великолепна - наведох се и я целунах.
Тя започна със закуската, дано да й хареса. А аз легнах до нея, за да не й преча. Беше много хубава докато хапва, като малко дете. След като свърши със закуската, тя се просна на леглото до мен и започна да се смее. Аз се завъртях към нея и я целунах, като спрях смеха и. След тона я попитах:
- Какво е толкова смешно, да не съм сложил нещо в храна - и аз се усмихнах.