Библиотеката:

Дойдох тук. Взех си няколко дебели книги. Бях си свършил работата така, че бях свободен за следващите 8 часа. Зачетох се в някакви криминални книги. Прелиствах страници, а часовникът тик-такаше. Четох, но не запомнях нищо. Мислих само за Брук. Това момиче... Какво ли е правила преди мен? Имало ли е друг освен мен?! Ето такива въпроси се въртяха в главата ми.

Влязох в последното място ,където можеше да е.Бях претърсила целия Ню Йорк.Щом влязох не го забелязах ,а библиотекарката ме повика.
-Момиченце?Какви книжки търсиш?-говореше ми като на някоя гимназистка.Мразех това отношение.
-Търся гаджето си.-лелката оста като втрещена ,а и не спираше да гледа смучката на врата ми.
-Едно момче да е тук?-попитах.
-ами един мъж има само ,който е в читалнята.
-Окей.Мерси.-казах бързо и се затичах към читалнята.Видях ги и веднага го познах.
-Миличко!-гласа ми се разнесе в цялата библиотека и лелката цъфна на мига на вратата.

- Здравей, Би! Как си? - Изглеждаше добре, но аз знаех, че е по-зле и от мен. Краката й трепереха. Преди да дойде лелката, настаних Брук на стола до мен и се зачетохме. Щом дойде започна да се кара на Брук, но знаех, че е по-ниска от мен. Погледнах я и тя се върна на мястото си. Знаеше, че не е желана тук.
- Защо дойде да ме търсиш в това състояние?!

-В кое състояние?Толкова ли си личи?-попитах.
Започнах да го целувам.
-Добре съм, мили.-настаних се в скута му и продължих.
И тогава ... лелката пак се появи.
-Не те ли е срам!С това малко момиче?-разкрещя се тя.
Веднага се преместих на стола до неговия и захапах леко пръста си като сведох поглед надолу за да прикрия срама.

- Не, не ме срам! - Отвърнах остро на лелката. Станах от стола си като отидох пред нея. Застанах пред нея и тя беше с поне глава и половина под мен.
- Докато съм на по-високо ниво от Вас, нямате право да ми говорите. - Бабето сведе поглед и излезе.
- Би, нека излезем някъде а?! Или по-добре да се прибираме и да си говорим а?! - Двамата се запътихме към тях като изгледах бабето ядосано.