New York City
New York City
New York City
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

New York City

Добре дошли в Ню Йорк.И не забравяйте да се забавлявате!
 
ИндексPortalТърсенеПоследни снимкиРегистрирайте сеВход

 

 Слънчвата алея

Go down 
2 posters
АвторСъобщение
Aireen Stark
England
England
Aireen Stark


Брой мнения : 793
Points : 1179
Reputation : 4
Join date : 06.06.2010
Age : 28

Слънчвата алея Empty
ПисанеЗаглавие: Слънчвата алея   Слънчвата алея EmptyСъб Окт 23 2010, 22:56

Слънчвата алея 2603951J
Въпреки дърветата, които я обграждаха плътно от двете й страни, тази алея винаги бе огрявана от слънцето...
В дните в които имаше слънце естествено.
Върнете се в началото Go down
Aireen Stark
England
England
Aireen Stark


Брой мнения : 793
Points : 1179
Reputation : 4
Join date : 06.06.2010
Age : 28

Слънчвата алея Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Слънчвата алея   Слънчвата алея EmptyНед Окт 24 2010, 14:24

Е добрее.. Нямах нужда от излищна скормоност - аз бях успяла. Победата, доколкото устояване на това изпитание можеше да се нарече така, бе моя.. и на никого другиго..
Мухаха..
Ама какво ли се надсмивах? И защо се залъгвах... Всичко тепърва започваше. Като си помислех с колко мъка преминах през това преди малко... и после се сетех, че то беше най-лесното... направо ми прилошаваше.
В ума ми отново се прокраднаха някои нежелани мисли. Поне не и в този момент... ДЖЕЙС.. Точно сега не ми се мислеше за него. Но бе крайно време да спра да отлагам "днешната работа за утре". Какво всъщност се бе случило между нас? Ние се познавахме едва от няколко часа. Да, така си говорех сега. Когато както ми изнася.. естествено... Това, че го виждах за пръв път не ми бе попречило да го заведа вкъщи.. Ох по дяволите защо не изчаках малко с това?! Ако глупавото нещо в главата ми не ме бе накарало да бързам толкова.. Ето, пак търсех вината в другаде. Още от малка бях така... Какво ти нещо, мозъкът ми не беше виновен - аз го харесвах и това личеше от километри /Джейс, не мозъка.. макар че и него си го обичах/. Само дето ми трябваха хиляди глупави размисли, за да го разбера и призная пред себе си.
И сега какво?
Ние нямахме бъдеще.Не и заедно..
Аз трябваше да се примия с Алек... Устремих поглед към него. "Обърни се, обърни се... Спри да го зяпаш по този идиотски начин!", мърмореше гласът от дълбините на съзнанието ми. Бе прекалено тих и не срещнах затруднения в опита си да го пренебрегна. Да се върнем на бъдещият ми... съпруг... Ох, трябваше да свикна с тази дума.
Аз не бях наред. Та той бе самото въплъщение на красотата. Бас дръжах, че всички момичета въздишаха, когато минаваше по улицата. Бе обещан на мен - кратко, точно и ясно... Нямаше нужда да използвам всичките си женски трикове, за да го впечатля, просто защото вече бе мой.
Но имаше една едничка мъничка подробност, която проваляше всичко - моето сърце туптеше за Джейс... въпреки че почти не го познавах.. и въпреки че Алекзандър бе по-хубав от него /е, какво? бях излъгала всички, но нямаше да направя същото и със себе си./
Мрачното ми настроение отново взе връх и усмивката, която се бе появила за кратко на лицето ми се стопи като снежен човек под ярките лъчи на слънцето. Бавно, но сигурно...
Слънчевата алея... Каква ирония... Едни от най-лошите неща в живота ми се бяха случили именно тук. В призказките не изобразяваха ли слънцето като символ на щастието? Е, за пореден път се убеждавах, че нещата, които бях чела в детските книжки, нямаха нищо общо със суровата действителност.
Върнете се в началото Go down
Алекзандър К. Уейланд
Italy
Italy
Алекзандър К. Уейланд


Брой мнения : 45
Points : 49
Reputation : 3
Join date : 17.09.2010

Слънчвата алея Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Слънчвата алея   Слънчвата алея EmptyПон Ное 01 2010, 00:10

Тягостното мълчание сякаш бе пропило въздуха около нас.С всяка изминала крачка малка част от мен се откъсваше.Но защо?Защо чувствах болка?Та аз не я познавах?А вече бях погубен...унищожен...Любовта правела от хората поети...глупост , измислена от някой чиято любов е била споделена.А моета? Тя можеше ли да се нарече любов?Нима трепета, който чувствах бе нещо повече от обикновено привличане?И все пак, ако някой ми дадеше лист и химикалка в този момент, поема нямаше да се получи.По скоро редове изпълнени с литературни термини като алитерация...грозни, зловещи.
Един бегъл поглед и ето го отново онова чувство.Слънчевите лъчи танцуваха в косата и а грациозната и походка напомняше за някой изминал век.Истинско момиче.Не една от многото.
И тя бе моя....моя..Не исках да е моя по чужда воля.Тя трябваше да го избере.А аз бях убеден , че не съм изборът и.Не можех да обясня откъде бях толкова сигурен.Просто го знаех.
И ето го отново, мълчанието , пудлодяващото ме мълчание.Имаше изход-думи.Но как можех да ги използвам, следкато не можех да го подбера.В съзнанието ми изплуваха откъсачни фрази и съмненията, нечакащи втора покана , ги размиваха.Така ли щеше да е...до край на...как да го нарека?..съвместният ни живот?Мълчание...и болка.А ако и кажех?Ако и кажех , че може да излезе нещо, ако положим усилия....Усилия, сякаш имашенадеждаШо за глупак бях, ако се надявах...Надеждата умирала последна.Още една глупост на някой , чийто живот не е бил изпълнен с раочерования.Едно по едно, нападаха ме иззасада, разкъсваха ме и отнасяха със себе си част от мен.Единствено горчивата болка и празнотата в мен ми напомняха за тяхното присъствие
Живот с момиче, което не ме иска в страна , която ми е чужда.Този път бяха две.Ето , че вече нямаше нищо, което да ме съсипе...Аз вече бях съсипан.
Щях ли да видя отново родната си къща?Малка, сякаш сгушила се в покрайнините на Флоренция.Старият дъб, който служеше за наблюдателен пост, в чиято кора издълбах инициалите си.Семейството ми никога не е можело да се оплаче от липса на средства.Но за баща ми бе най-важно аз да съм щастлив.А животът в покрайнините ме правеше щастлив.Сега дебелата сянка на познатото дърво ми се струваше още по-далечна.
Тук бе красиво-спор нямаше.Ала копнеех за ласките на италиянския въздух, наситен с топлина и сигурност.
Ню Йорк...можех ли да намеря мястото си тук?Сред бетонния свят на "Зелената ябълка" и шумът от тежките машини, който бе ежедневие.
а пътеката сякаш нямаше край.Дъждът , който само преди минути се сепеше и ни караше да мислим, че скоро няма да приключи, сякаи бе изчезнал.Единствено мокрите листа ни издаваха каква бе действителността.
Айрийн-отрони се от усните ми, преди да мога да го спра
Ами сега?Не можех да върна думите си.
-Съжалявам-продължих след кратък размисъл
Тежкият ми италиянски акцентнай-вероятно я объркваше още повече.Колкото и да се мъчех да го отстраня от говора си, той сякаш залепваше по-силно.Като разтопена захар,стягаща се все повече с времето.
Не,не биваше да мисля колко ужасен е животът ми.Защото той не беше.Всичко щеше да се нареди, ако положехме усилия.А Флоренция,....е, Флоренция, не бе толкова далеч.Щяхме да я посещаваме...двамата.
-Можем да бъдем приятели , нали?-попитах я този път на родния си език
Щеше да ме разбере, убеден бях в това...
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Слънчвата алея Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Слънчвата алея   Слънчвата алея Empty

Върнете се в началото Go down
 
Слънчвата алея
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Запустялата алея
» Къщата на алея 411

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
New York City :: Извън Ню Йорк :: Имението 'Старк' :: Градините-
Идете на: