Езерото

Работният ден отиваше към залез, а с него и умората. Очите ме смъдяха от почти непрестанното взиране в екрана на лаптопа, а новите ми обувки бяха почти непоносим бич за краката ми. Реших да поспра на една от пейките и да сваля най-сетне тези дванайсетсантиметрови хладни оръжия от ходилата си.

Обичаш да снима с фотоапарат това беше едно от най-любимите и занимания. Носеше синя риза,навила леко ръкави,с тъмно черни дънки и кецове,носеше и чанта за фотоапарата. Бе задъвкала една цигара която пушеше. В един миг докато следеше една птичка прелетя и кацна на пейката до едно момиче. Като бе заблудено и се наведе до нея като откъсна няколко косъма от косата и,като бе запечатано в една снимка. Шейн се доближи и каза:
-Сори,че не казах по рано ама не предполагах,че ще си позволи да направи това.

- Ауч!
Беше първото и последното, което успях да изрека. Отдавна не ми се бе случвало нещо толкова странно. Прилепих ръка към мястото, от където току-що бе задигнато кичурче коса. Тъкмо щях да започна да се възмущавам на ум, когато около мен се нарои доста народ. Огледах се объркано и се усмихнах и на двамата.
- Здравейте.

Леко се засмя след това каза:
-Аз съм Шейн и на мен ми е приятно.
След това заобиколи пейката и застана пред двамата и каза:
-Ако искаш да видиш виновника за болката запечатах го на снимка.
Загаси цигарата метна я в коша и след това си запали нова. Не пушеше често но от вчера искаше да си навакса.

Тя поиска да ѝ разкажа нещо за себе си .. а аз никак не обичах да разказвам за себе си !! Е, нямаше какво да направя затова набързо изредих най-важните неща:
- Ами както казах - от Австралия съм, от богато семейство, на 21 съм, нямам братя и сестри. В Ню Йорк съм от две седмици, живея сам в голяма къща в Статън Айлънд .. ии ами.. в момента си търся работа .. - след последното се ухилих глупаво .. усетих, че беше излишно. Едва ли това я вълнуваше. А за нея знаех само че е от Лондон и баща и не и дава да пазарува на воля. Имах нужда от повече информация.
- Сега ти разкажи за себе си .. - на лицето ми отново се изписа усмивка. Наистина ми беше приятно тук. Първият интересен ден откакто съм в Ню Йорк. А май започваше да ми харесва града .. О, спри досадни мозъко !!! Върнах се в реалността ..

- Ами .. красиво е .. леко казано. Там е невероятно! Споменах ти, че съм от богато семейство и истината е, че съм посещавал много страни - в Европа най-вече .. но нямат нищо общо с Австралия. Плажовете, големите градове, пустините - има по малко от всичко , но трябва да се види - не може да се опише с думи.
След тези думи усетих как нещо в мен трепна .. почуствах нещо, което досега не съм чувствал!! Да, много пъти за последните две седмици си спомнях за живота си там, но това, което усетих сега беше различно. Всичко там ми липсваше много. Откакто съм тук аз определно съм друг човек. От царят на купоните и душата на компанията се превърнах в много свит и самотен човек. Всичко това разбира се просто се въртеше в, пълната ми с объркани свободно движещи се глупости, глава. Време беше отново да се върна към разговора!
- Бил съм и в Лондон - също приятно местенце...
В този момент погледнах часовника си.. "О,Боже !!"
- Съжалявам, но трябва да тръгвам, съвсем забравих, че имам среща в 6 и сега закъснявам! Беше ми много приятно и се надявам пак да се видим ..
След това побягнах към вкъщи, за да се преоблека и да отида на срещата. Беше невъзпитано да избягам така внезапно и да я оставя сама там, но нямах избор ....

Една разходка до Сентрал парк беше предвидена в програмата за днешният ден на Мат и той след като закуси и приключи тренировката си по джогинг,сля се с многобройната тълпа и се отправи към едно от най-приказните и популярни кътчета в Ню Йорк.Времето беше слънчево с разкъсана облачност,имаше студен вятър,но това не попречи на момчето да изкара страхотно.
Имаше доста места,който исакше да види,но отиде до езерото,любимо място на досат романтични двойки и като се изглегна на меката трева,погледът му се удари в това красиво място и доста мисли го налегнаха.
Тишина,уединението и спокойствието ицпълниха душата на момчето и той взирайки се в този вълшебен пейзаж,неусетно заспа.
Когато се събуди,вече беше станало доста студено и тялото му трепереше.Време беше да се прибира,но перди това видя два лебеда и им хвърли храна,която беше взел предварително.Като им се полюбува известно време,Мат се извърна и пое обратния път към вкъщи и трябваше да си приготви една топла супа и чай,за да може да се предпази от настинка.