Кеят

Току що бях се изнесъл от аартамента на Брук. Минах през бара и си оставих багажа там. Седнах на мястото за лодки и си потопих краката. Бях с официален костюм и пушех цигара. Щях да променя живота си в напълно различна посока. Щях да стана от тарикатите. Може би щях да се върна във Франция. Не знаех. В главата ми се въртяха много мисли. Бях объркан, а сега и Ейми. Може би тя щеше да ме оттърве от мъката. Щях да разбера с времето.

След като постоя малко тук реши да иде в Бара. Ако Брук го търсеше вече щеше да е минала оттам. Оправи костюма си и запали друга цигара. Стана и пушейки си тръгна от кеят. Щеше да иде в Бара и да си направи апартаментче зад него. Не искаше вече да вижда Брук като гадже. Вече и двамата бяха свободни. Той крачеше към Бара си и по едно време стигна там.

Времето беше сравнително топло, но подухваше хладък ветрец,затова върху роклята наметнах и една жилетка. Искахд а остана сама, а кея беше правилното място. Шумът на вълните ме успокояваше. Беше минала едва седмица откакто се изнесох и все пак чувството беше странно. Унесена в мислите си не чух как някакво момиче ме заговори. Погледнах към нея и премигнах няколко пъти объркано, и попитах:
-Извинявай, какво каза? - усмихнах се мило, и момичето също го направи, след което каза:
-Може ли да седна? - кимнах и погледнах морето. Мълчахме и мълчанието беше неловко:
-Макс, казвам се Макс, ами ти? - усмихнах се на момичето и отново погледнах водата.

Времето беше сравнително хубаво, въпреки силният вятър. Облякох си едни прилепнали дънки и си наметнах едно топло и хубаво яке. Беше събота, тоест не бях на училище и за това имах много свободно време. Тръгнах из града без посока и след около час разхождане се озовах на кея.
Бризът силно развяваше косите ми, но това ме караше да се чувствам много приятно и освободено. Видях едно слабо и красиво момиче да седи само на една пейка замислено. Приближих се бавно към нея и заговорих:
- Може ли да седна? - промълвих едва.
-Извинявай, какво каза? - попита ме след момент разсеяно.
Усмихнах се и повторих думите си, а тя просто кимна и ми направи място.
Настъпи доста неловко мълчание, но просто не знаех какво да й кажа, а попринцип бях от общителните.
- Макс, казвам се Макс, ами ти? - попита след известно време.
- Аз съм Джесика, приятно ми е.. Извинявай, че се натрапих така, просто исках да се запознаем. - усмихнах се топло. - Защо си унила? - едва се престраших да попитам. - Ако не искаш да ми казваш няма проблем. - допълних след малко с лека усмивка на лице..

Усмихнах се все така замислено, вече знаех името й и тя не беше непозната а беше Джесика:
-Спокойно не си се натрапила, обичам компанията... - замълчах за момент и след това допълних:
-Когато съм край водата и шумът й ме успокоява и придобивам този мълчалив вид. - засмях се и погледнах Джес. Очите й бяха сини, и много красиви, самата аз бих искала такива. За жалост моите бяха лешникови, но също си ги харесвах. Подсмихнах се и погледнах отново бистрата вода:
-Е, Джес, ако може да ти викам така, какво те води насам, проблеми, любов или просто развлечение. - засмях се и я погледнах. Вятърът за пореден път разроши косата ми и аз я загладих на една страна.

- Не е нещо конкретно.. - усмихнах се топло. - Да кажем, че е развлечене. Обичам да идвам тук. Когато морето е бурно обичам да гледам как вълните се разбиват в скалите, а когато е спокойно да гледам леко клатушкащата се вода. - усмихнах се отново и погледнах водата. Свечеряваше се и слънцето почти беше залязло. Водата беше оцветена в различните отенъци на оранжевото и ме караше да се чувствам някак си уютно и приятно. Загърнах тънкото си яке и погледнах към нея.
- Ня колко си? - попитах, но в същото време се стараех да не изглеждам нахална.

Усмихнах се мило и погледнах Джес:
-20. Ти? - Тя се държеше супер мило и ми харесваше на характер, вярно не я познавах много, но мислех че ще си допаднем. Засмях се и кзах:
-Всъщност разкажи нещо за себе си. Знам малко е нахално, но съм си такава. - засмях се и свих рамене, след което бръкнах в джоба на жилетката си и извадих кутия с цигари, не пушех често но когато бях на кея палех по някоя цигара. Беше се превърнало в традиция, бях го видяла от дядо ми и си казах че когато стана на 18 ще отида на кея и ще запаля първата си цигара. Естествено не стана така както си мислех, но все пак историите му за морския бриз и за дима на цигарите наистина бяха невороятни - самият той бе невероятен човек. Взех една и я запалих, след което поднесох кутията към Джес:
-Искаш ли?

Пушила съм, но никога не ми е било чак толкова приятно и не съм изпитвала такова удовлствие когато запаля. И все пак какво щеше да ми стане от една цигара?..
- Защо не? - усмихнах се и взех една, тя ми подаде запалката си и си запалих. - На 17 съм.. - отговорих на предишният й въпрос.
Не.. това беше най- неприятната част, задължителните въпроси в един разговор се изчерпаха. Трябваше да измисля нещо. Много рядко ми се случваше да не мога да разговарям непринудено с хора.
- Работиш ли? - попитах разбивайки тишината..
- Да.. Барманка съм. - усмихна ми се тя.
- Страхотно. - засмях се и загърнах якето си защото вятарът се усилваше все повече.
- И сега какво? - попитах, исках да правим нещо. Не ми се прибираше вкъщи, а сама щеше да ми е скучно.

-Хмм... - подсмихнах се и погледнах небето, задаваше се буря:
-Хей, задава се буря, тяб няма да те пуснат в бара, следователно ела в къщи, спокойно не съм някоя серийна убийца. - засмях се и посочих надясно:
-Колата ми е там, съгласна? - Джес кимна и двете се запътихме към колата. Качихме се и точно в този момент заваля, запалих колата и потеглихме към къщата ми.