Естествено няма нищо общо с дракони. Тези, които знаят, от къде произлиза името на героинята ми, ще се сетят какво е връзката с драконите.
Жестока красота
В мрака проблясват зелени очи,
вятър развява червени коси.
В Нея гори плам неугасим.
Тя пали копнеж необясним.
Владее стихии древни и зли.
Целувката и твоята воля съкруши.
Падаш безсилен в плен на красота,
пред която бледнее дори смъртт.
Доброто злото винаги надвива,
за жалост история такава само в приказките бива.
Орис
Злата съдба на комар с живота играе.
Човече нищожно само гроба си копае.
Благословията проклутие наричаш
и смисъла на живота си отричаш.
Нима не си струва да минеш през всичко,
за да накрая усмивка едничка?
Пътека без камък, роза без бодли...
Знай това не е живот, а мечти.
Ступор
Остри нокти плътта ми разкъсват.
Леден огън припламва в нощта.
Бледи сенки проблясват във мрака.
Черни гарвани искат да полетят.
В легло от тръни лежа неподвижно.
Убиват ме бавно, аз просто стоя.
В ума ми крясъци блъскат се силно.
В устата заглъхват и само мълча.
Само очите ми помнат искрата,
с която до скоро цяла пламтях.
Бард
Тънки пръсти по струните танцуват.
Меден глас разкрива нечия душа.
Дяволите по трибуните го псуват.
Трудно тегли барда своята съдба.
И песента му като присазка
розказана за малките деца,
сякаш пропуква мойта стойка
и кара ме да полетя.
Нощта в прозореца дапраща камъче.
Не е нощта, а моят бард любим
Той чака под балкона ми съгласие
да влезе във живота ми, дори
и двамата да знаем, че това
ще продължи едва до сутринта.
Така, от него само спомена остава
и тлеещата във сърцето ми жарава.
Краски
Черното се откроява в тъмнината,
но фона бял луната пак искри.
Уви не зная аз душата
със кой цвят ще се различи.
Нима душите са еднакви,
на светеца и на вечния зладей?
Не са ли всички те обрекли
самотата си на някой кей?
Стоя на този кей далечен
и слушам много стара песен,
в коята пеят как през тъмнината
пътя твой показвала дъгата.